запѝрам - първо лице, единствено число, сегашно време запѝраш - второ лице, единствено число, сегашно време запѝра - трето лице, единствено число, минало свършено време запѝраме - първо лице, множествено число, сегашно време запѝрате - второ лице, множествено число, сегашно време запѝрат - трето лице, множествено число, сегашно време запѝрах - първо лице, единствено число, минало несвършено време запѝрахме - първо лице, множествено число, минало несвършено време запѝрахте - второ лице, множествено число, минало несвършено време запѝраха - трето лице, множествено число, минало несвършено време запѝраше - трето лице, единствено число, минало несвършено време запѝрай - второ лице, единствено число, повелително наклонение запѝрайте - второ лице, множествено число, повелително наклонение запѝращ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие запѝращия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие запѝращият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие запѝраща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие запѝращата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие запѝращо - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие запѝращото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие запѝращи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие запѝращите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие запѝрайки - деепричастие запѝрал - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие запѝралия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие запѝралият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие запѝрала - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие запѝралата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие запѝрало - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие запѝралото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие запѝрали - множествено число, минало несвършено деятелно причастие запѝралите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие запѝран - единствено число, мъжки род, нечленувано, страдателно причастие запѝрания - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, страдателно причастие запѝраният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, страдателно причастие запѝрана - единствено число, женски род, нечленувано, страдателно причастие запѝраната - единствено число, женски род, членувано, страдателно причастие запѝрано - единствено число, среден род, нечленувано, страдателно причастие запѝраното - единствено число, среден род, членувано, страдателно причастие запѝрани - множествено число, нечленувано, страдателно причастие запѝраните - множествено число, членувано, страдателно причастие
Виж повече
ЗАПЍРАМ1, -аш, несв.; заперà, -èш,
мин. св. запрàх, св., прех. Започвам да пера. Запрала е от сутринта и още не е свършила. запирам се, запера се страд.Виж повечеЗАПЍРАМ2, -аш, несв.; запрà, -èш, мин. св. запря̀х, прич. мин. св. деят. запря̀л, -а, -о, мн. запрèли, прич. мин. страд. запря̀н, -а, -о, мн. запрèни, св., прех. Остар. и диал. 1. Преустановявам движението, действието на някого или на нещо; спирам. Дядо Петко запира каруците пред бирарията на баща ми и баща ми излиза да го посрещне. Й. Вълчев, РЗ, 72. Обикновеното махало не ся люлее вечно, защото освен триенето, което става в точката на окачването С, съпротивлението на въздуха отнема постепенно придобитата му скорост и най-после го запира. И. Гюзелев, РФ, 56. Варварите вървяха предпазливо. Когато наближиха до най-крайния милиарен камък, те рязко запряха конете и едновременно повдигнаха ръце. Ст. Загорчинов, ЛСС, 146.
2. Заставям някого или нещо да остане там, където е бил; задържам, спирам, възпирам. Ние искахме да се присъединим към тях [децата], но баба не ни пущаше. „Рано е още за вас. Аз ще ви кажа кога!“ – запираше ни тя. А. Михайлов, ДШ, 23. Лошото време го бе запряло в стаята му и той имаше предостатъчно часове, за да разговаря със себе си. Ем. Манов, БГ, 116. То си му е дошла болка, че дядо Господ иска да си го прибере, та да не тегли. И нека си го прибере. Защо да го запираме. Т. Влайков, БСК І, 506. Обикалях отдалече и гледах как на воля се спускаха децата по замръзналата вадичка... При тая гледка краката ми премръзваха и несъзнателно се отместяха. Ха да излетя, ала нещо ме запираше. Кр. Григоров, ОУ, 17. // Преча на нещо да се развива или да се осъществи; задържам, спирам. „Всъщност що от Турция се иска? / Напредъка да не запира и притиска.“ К. Христов, ЧБ, 213.
3. Задържам някого, попречвам на някого да направи нещо; възпирам. Никой не го запира да направи щото иска. Н. Геров, РБЯ ІІ, 101.
4. Непрех. Преустановявам движението или действието си; спирам се, запирам се. – Някъде по пътя ще ви срещнат двама наши милиционери. Ще ги настаните отгоре на машините и ще дадете газ и няма да запирате, ако ще би и цял полк артилерия да излезе срещу ви. А. Гуляшки, МТС, 169. Убиваш, без да усетиш под ръката си как ножът навлиза в плът, как запира о кокалите, скърца о хрущялите. В. Мутафчиева, ИКМ, 132. Дяволски коне! Щом стъпиха на калната земя, и запряха... Не искат да теглят и туй то! Б. Шивачев, ПЮА, 202. И воини морни запират край друма, / люлени от полска светà тишина. Н. Лилиев, Ст 1932, 55. Реже, реже [бичкията], / не запира, / пък утеха / не намира. Ц. Церковски, Съч. ІІ, 20. // За поглед – установявам се, спирам се върху нещо за определено време; спирам се. Запират погледите във средата / на бледото лице: очите и устата. К. Христов, ЧБ, 129.
5. Непрех. За занаят или предприятие – западам2, замирам1. Войната бе започнала, времената били размирни, казанджилъкът съвсем запрял. Масторите разпуснали калфи и чираци. П. Р. Славейков, Избр. пр ІІ, 20. Истина, Койчу занаятът бе зел вече да запира. Т. Влайков, Съч. ІІ, 292.
6. Арестувам, задържам, затварям. Когато се върна от ареста, където лежа с ефрейтора два дни, Гилзата беше мрачен. Запираха го за пръв път в живота му. Хр. Пелитев, ХО, 81. В навечерието на съда ме оковаха във вериги, та – в подземните килии на метоха, дето запираха полудели монаси и крадци на черковно имущество. Ем. Станев, А, 167. – Да ми кажат барем защо го запират, та да знам. Неми ли са, чума дано ги занемее. В града ли ще ги водят, по-далеч ли, да кажат. Г. Караславов, Тат., 167. – Защо ли пък са го запрели в околийското? Ти не си ли чула нещо? Нали го освободиха. К. Калчев, ПИЖ, 150. // Затварям животно, добитък в определено за тази цел място. Като наближеше вършитба, цялото стадо [коне] го докарваха в чифлика и го запираха в големия харман. Й. Йовков, ЧКГ, 71. През летните месеци оставахме да нощуваме с добитъка на един висок, гол хълм, където във временни обори запирахме говедата. Мл. Исаев, Н, 15.
7. Не позволявам, обикн. чрез насилие, някой да получи това, което му се полага; задържам. В л а с и (с достолепие): – Една минутка... Спокойствие. Д р а г о: – Спокойствие... оня оттатък ми запира хляба, той – спокойствие... Н. Хайтов, ПЗ, 66. И от злоба тя не само че им не даде нищо от своя дом, както се пада на син, ами запря и от техните неща. Т. Влайков, Съч. ІІ, 101.
8. Непрех. Отпадам физически; изнемощявам, отслабвам. – Крепя се уж още, колко за очи. А то какво, запрял съм си вече. И сè повече запирам. Т. Влайков, Съч. І, 1925, 128. – Чиляк, Цоньо, трябва да умира прав. Додето може, запре ли – да си отива. М. Яворски, ХСП, 278. – Другарката е с навехнат крак, но толкоз не е страшно. От два дни имахме голям зор, запря момичето и не може да върви. Днес едва успяхме да я спасим. Кр. Григоров, Н, 173-174. запирам се, запра се страд. от запирам в 1, 2, 3, 6 и 7 знач. Цели две години сè тъй се запираше водата от Кънчова кавал и сè тъй отприщяше от Венкините очи. Ц. Церковски, Съч. ІІІ, 66.
ЗАПЍРАМ СЕ несв.; запрà се св., непрех. Остар. и диал. Спирам се. Появиха се коне, останали без ездачи, запираха се за минута разтревожени и осиротели и отново препускаха назад в черния мрак. Й. Йовков, Разк. ІІ, 219. – Пък дядо Кирко, сватът ви, той се и не запира; ходи ту по селата, ту по къра да си нагледва нивето и ливадето. Т. Влайков, Съч. І, 1925, 45-46. Запра се като прах на тъпан. Погов.