досто̀ен - единствено число, мъжки род, нечленувано досто̀йния - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член досто̀йният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член досто̀йна - единствено число, женски род, нечленувано досто̀йната - единствено число, женски род, членувано досто̀йно - единствено число, среден род, нечленувано досто̀йното - единствено число, среден род, членувано досто̀йни - множествено число, нечленувано досто̀йните - множествено число, членувано
- 1. достоен
- - Не съм достоен да вържа връзките на обувките
Виж повече- - Не съм достоен да обърша чехъла
- - Не съм достоен да развържа връзките на обувките
- - Не съм достоен да развържа вървите
- - Не съм достоен да развържа сандалите
ДОСТО̀ЕН, -о̀йна, -о̀йно, мн. -о̀йни, прил. 1. С предл. з а. Който притежава необходимите качества, за да заслужи нещо. Моето поведение ще докаже бил ли съм достоен за вашето доверие. Ив. Вазов, Съч. VI, 202. —