справедлѝв - единствено число, мъжки род, нечленувано * справедлѝвия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член справедлѝвият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член справедлѝва - единствено число, женски род, нечленувано справедлѝвата - единствено число, женски род, членувано справедлѝво - единствено число, среден род, нечленувано справедлѝвото - единствено число, среден род, членувано справедлѝви - множествено число, нечленувано справедлѝвите - множествено число, членувано
Виж повече
справедлѝв, -а, -о, прил. 1. Който действа съгласно с правдата, с истината; обективен, безпристрастен.
Първенците и по-старите хора, които някога уреждаха селските работи, гледаха да бъдат добросъвестни и справедливи. Йовков. Той е справедлив и ще чуе народния глас и молбата народна. Дим. Талев. Справедлив съдия. 2. Който е основан на истината, на правдата. Той повика по-първите хора и най-напред разделиха снопите по равно на четири дяла. Делбата бе справедлива. Елин Пелин. Справедлива присъда. Справедливо наказание. || Който е такъв, какъвто трябва да бъде; основателен. Гражданко, твоето негодувание е справедливо. Вазов. Справедлива критика. Справедливи укори.Виж повече