основа̀телен - единствено число, мъжки род, нечленувано основа̀телния - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член основа̀телният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член основа̀телна - единствено число, женски род, нечленувано основа̀телната - единствено число, женски род, членувано основа̀телно - единствено число, среден род, нечленувано основа̀телното - единствено число, среден род, членувано основа̀телни - множествено число, нечленувано основа̀телните - множествено число, членувано
1 обоснован - оправдан - основателен - състоятелен 2 законен (прен.) - основателен - правомерен (прен.) - справедлив - резонен (книж.)
ОСНОВА̀ТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. 1. За който има основание (в 1 знач.); оправдан. Случката на чешмата предния ден била предизвикана умишлено; слуховете, че в дъното на всичко това стоял дошлият от Цариград Къбръзлъ Мехмед били основателни. Ст. Дичев, ЗС I, 184.
Тия доводи бяха основателни и не можеха да се отрекат. Й. Йовков, Ж 1920, 235. Това съмнение може би не беше основателно, а може би в него имаше и нещо вярно. Т. Влайков, Съч. III, 190. Вълнението около предстоящите парашутни скокове беше основателно. Не малко книги бяха чели курсантите и за успехи, и за несполуки при разни скокове. А. Станоев, П, 146. Основателни съображения. Δ Основателна тревога.Виж повече2. Остар. Който е основател, учредител. Основателен и почетен председател на бъл. Централен благотворителен комитет. НБ, 1877, бр. 68, 264. Недостатъците и грешките.. са играли толкова роля в компрометирането и упадъка на дружеството, колкото и индиферентността на основателните и спомагателните му членове. М. Арнаудов, БКД, 71.
3. Остар. Който се отнася до основаване и до основател, учредител. Съобщава се на господа акционерите, че дружеството е почнало изплащането на дивидента за 1902 година срещу купон № 7. За основателните акции се плаща по лева зл. 7 (седем). Пряп., 1903, бр. 7, 1.