основа̀телен - единствено число, мъжки род, нечленувано основа̀телния - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член основа̀телният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член основа̀телна - единствено число, женски род, нечленувано основа̀телната - единствено число, женски род, членувано основа̀телно - единствено число, среден род, нечленувано основа̀телното - единствено число, среден род, членувано основа̀телни - множествено число, нечленувано основа̀телните - множествено число, членувано
1 обоснован - оправдан - основателен - състоятелен 2 законен (прен.) - основателен - правомерен (прен.) - справедлив - резонен (книж.)
ОСНОВА̀ТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. 1. За който има основание (в 1 знач.); оправдан. Случката на чешмата предния ден била предизвикана умишлено; слуховете, че в дъното на всичко това стоял дошлият от Цариград Къбръзлъ Мехмед били основателни. Ст. Дичев, ЗС I, 184.