зако̀нен - единствено число, мъжки род, нечленувано зако̀нния - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член зако̀нният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член зако̀нна - единствено число, женски род, нечленувано зако̀нната - единствено число, женски род, членувано зако̀нно - единствено число, среден род, нечленувано зако̀нното - единствено число, среден род, членувано зако̀нни - множествено число, нечленувано зако̀нните - множествено число, членувано
1 законен - законосъобразен - легален - легитимен - правомерен 2 законен - официален 3 законен (прен.) - основателен - правомерен (прен.) - справедлив - резонен (книж.)Виж повече
ЗАКÒНЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. 1. Който е съобразен със силата на закон, който е според закон (в 1 знач.); законосъобразен, легитимен, легален. Противоп. незаконен, противозаконен.
– Та те са ги разстреляли като овце, без да спазват елементарната законна процедура – да установят тяхната самоличност. П. Вежинов, ЗНП, 50-51. Войнов: – Нали си прокурор? Милко: – Прокурор! Аз съм изпълнител, разбираш ли? Фигурант! Кукла... Моята задача е да придавам законен вид на незаконни деяния. Г. Джагаров, П, 57. Всички законни методи са оправдани, ако доведат до залавянето на „едри риби“ наркотрафиканти. П, 1991, бр. 1, 14.Виж повече2. Който е установен, признат от законите, основан на законите; официален. Противоп. незаконен, самозван, неофициален. – Но казвам ти: ние ще смъкнем татарското иго. Считай се вече законен български цар. Ив. Вазов, Съч. ХIV, 20. Дълго време воюва [Муса] с него [брат си], докато през 1413 година падна от законния престолонаследник. Д. Яръмов, БП, 44. Марин, законният наследник, трябваше да си върви оттука. Кр. Велков, СБ, 68. Дон Кихот се утеши от предсказанията, които чу, защото вникна в техния смисъл и схвана, че обещаваха да го свържат чрез свещен и законен брак с любимата му Дулсинея дел Тобосо. Т. Нейков, ЗДК (превод), 192. Той бе вече един напълно свободен човек, без каква и да е връзка с някаква своя, законна жена, която може да го позори и унижава. Д. Калфов, Избр. разк., 356. Законна власт. Законно право. Законни средства за борба. Законни съпрузи.
3. Прен. Който е напълно оправдан и обясним; обоснован, основателен. Той [Тодор Иванчев] е въвел в заблуждение княза, като е смесил два различни въпроса – недоволството на населението от приетия закон за десетъка и експлоатацията с това законно недоволство. Г. Кирков, Избр. пр I, 77-78. Те отново живееха ония свои дни, на които тогава едва ли са отдавали такова значение и величие, но които днес ги изпълваха със законна гордост. Кл. Цачев, СШ, 76.
4. Който е естествена, логична, закономерна последица от нещо. Проституцията и престъпността са законни рожби на алкохолизма. Г. Караславов, Избр. съч. II, 126.
5. Остар. Законов. Ако всички почти славянски права и законодателства, .. имат своите народни правди и законни сбирки, възприели макар отчасти обичайното право, ние сме съвършено лишени от такъв. СбНУ ХХХIII, IХ.
6. Като същ. законна ж. Разг. Ирон. Съпруга. Едва поседнах да прочета вестника си, когато моята законна се появи наелектризирана до главата си. Тонич, КСШ, 42.
◊ Влизам / вляза в законна сила. Книж. За закон, присъда, решение и под. – почвам да се прилагам, почвам да важа, да действам. Съдът реши в хаджи Гачова полза и когато решението влезе в законна сила, ищецът пристъпи към продаване едничкото наследство Марково: пепелището. Ив. Вазов, Съч. ХХIV, 98.
законен (юрид.) - legitimate