пра̀вен - единствено число, мъжки род, нечленувано пра̀вния - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член пра̀вният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член пра̀вна - единствено число, женски род, нечленувано пра̀вната - единствено число, женски род, членувано пра̀вно - единствено число, среден род, нечленувано пра̀вното - единствено число, среден род, членувано пра̀вни - множествено число, нечленувано пра̀вните - множествено число, членувано
- 1. правен
- - Да не съм правен в кратуна
Виж повече- - На воденица правен
- - Правен-недоправен
- - Правен у дъжд
- - Правен у суша
- - Со моч правен
ПРА̀ВЕН, -вна, -вно, мн. -вни, прил. Който се отнася до право; юридически.
Някои битови, морални и правни норми и обичаи често пъти съществуват много векове след изчезването на обществено-икономическите условия, които са ги породили. М. Марчевски, ОТ, 223. Взех да се опитвам да пиша статийки по правни въпроси. Ил. Волен, МДС, 27-28. Мислеше [Ради] да следва, но да живее в Търново .. Затова избраха юридическия факултет, макар че правните науки не го привличаха. Ст. Мокрев, ЗИ, 313. Правен факултет. Правен проблем.Виж повече◊ Правен субект. Юрид. Лице, което според нормите на правото е и може да бъде носител на права и задължения.
правен (юрид.) - juridic
правен (юрид.) - jurisprudential