дочѝтам - първо лице, единствено число, сегашно време дочѝташ - второ лице, единствено число, сегашно време дочѝта - трето лице, единствено число, минало свършено време дочѝтаме - първо лице, множествено число, сегашно време дочѝтате - второ лице, множествено число, сегашно време дочѝтат - трето лице, множествено число, сегашно време дочѝтах - първо лице, единствено число, минало несвършено време дочѝтахме - първо лице, множествено число, минало несвършено време дочѝтахте - второ лице, множествено число, минало несвършено време дочѝтаха - трето лице, множествено число, минало несвършено време дочѝташе - трето лице, единствено число, минало несвършено време дочѝтай - второ лице, единствено число, повелително наклонение дочѝтайте - второ лице, множествено число, повелително наклонение дочѝтащ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие дочѝтащия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие дочѝтащият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие дочѝтаща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие дочѝтащата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие дочѝтащо - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие дочѝтащото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие дочѝтащи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие дочѝтащите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие дочѝтайки - деепричастие дочѝтал - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие дочѝталия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие дочѝталият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие дочѝтала - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие дочѝталата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие дочѝтало - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие дочѝталото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие дочѝтали - множествено число, минало несвършено деятелно причастие дочѝталите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие дочѝтан - единствено число, мъжки род, нечленувано, страдателно причастие дочѝтания - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, страдателно причастие дочѝтаният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, страдателно причастие дочѝтана - единствено число, женски род, нечленувано, страдателно причастие дочѝтаната - единствено число, женски род, членувано, страдателно причастие дочѝтано - единствено число, среден род, нечленувано, страдателно причастие дочѝтаното - единствено число, среден род, членувано, страдателно причастие дочѝтани - множествено число, нечленувано, страдателно причастие дочѝтаните - множествено число, членувано, страдателно причастие
ДОЧЍТАМ, -аш, несв.; дочета̀, -èш,
мин. св. дочèтох, прич. мин. св. деят. дочèл, св., прех. Чета и това, което е останало да се чете, изчитам докрай; доизчитам. Един майор дочита последните страници от „Чифликът край границата“. Неговият другар капитан прелистя стихотворенията на Димча Дебелянов. А. Каралийчев, ПГ, 156. Имаше да дочита ръкописа на един частен доцент, който кандидатствуваше за редовен преподавател по естествена история. А. Гуляшки, Л, 445. Сякаш цяла нощ бе чел някаква книга и сега вече я дочиташе, за да я затвори най-после съвсем разбрана, съвсем прочетена. Д. Немиров, Б, 210. Зарязахме занимавките. Който пишеше писмо, не дописа думата. Който четеше книга, не дочете изречението. М. Кюркчиев, ВВ, 7. Ванко отвори смачкания син плик... — Какво пише? — заинтересува се чичото, преди още племенникът да бе дочел писмото. М. Грубешлиева, ПИУ, 25. дочитам се, дочета се страд. Има други произведения, чиито исторически данни, макар проверени и точни, са лишени от всякакви художествени качества. Мъчителни, такива пиеси едва се дочитат. Н. Лилиев, Съч. III, 121. Но по вътрешна форма тя [баладата] е крайно слаба, ..; при това, за да се дочете докрай, пречи нейната извънмерна проточеност. П. П. Славейков, Съч. VII, 161.Виж повече