зачѝтам - първо лице, единствено число, сегашно време зачѝташ - второ лице, единствено число, сегашно време зачѝта - трето лице, единствено число, минало свършено време зачѝтаме - първо лице, множествено число, сегашно време зачѝтате - второ лице, множествено число, сегашно време зачѝтат - трето лице, множествено число, сегашно време зачѝтах - първо лице, единствено число, минало несвършено време зачѝтахме - първо лице, множествено число, минало несвършено време зачѝтахте - второ лице, множествено число, минало несвършено време зачѝтаха - трето лице, множествено число, минало несвършено време зачѝташе - трето лице, единствено число, минало несвършено време зачѝтай - второ лице, единствено число, повелително наклонение зачѝтайте - второ лице, множествено число, повелително наклонение зачѝтащ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие зачѝтащия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие зачѝтащият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие зачѝтаща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие зачѝтащата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие зачѝтащо - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие зачѝтащото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие зачѝтащи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие зачѝтащите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие зачѝтайки - деепричастие зачѝтал - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие зачѝталия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие зачѝталият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие зачѝтала - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие зачѝталата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие зачѝтало - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие зачѝталото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие зачѝтали - множествено число, минало несвършено деятелно причастие зачѝталите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие зачѝтан - единствено число, мъжки род, нечленувано, страдателно причастие зачѝтания - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, страдателно причастие зачѝтаният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, страдателно причастие зачѝтана - единствено число, женски род, нечленувано, страдателно причастие зачѝтаната - единствено число, женски род, членувано, страдателно причастие зачѝтано - единствено число, среден род, нечленувано, страдателно причастие зачѝтаното - единствено число, среден род, членувано, страдателно причастие зачѝтани - множествено число, нечленувано, страдателно причастие зачѝтаните - множествено число, членувано, страдателно причастие
Виж повече
- 1. зачитам
- - За лула тютюн, не зачитам
Виж повече- - За слива, не зачитам
ЗАЧЍТАМ1, -аш, несв.; зачетà, -èш,
мин. св. зачèтох, прич. мин. св. деят. зачèл, св., прех. Започвам да чета нещо. Ванко отиде в читалището. Седна и зачете вестниците. М. Грубешлиева, ПИУ, 153. Аз лягам по корем и им зачитам на глас някоя приказка. Ст. Даскалов, БП, 53. Каравелов обърна листа и зачете стихотворенията... Ст. Дичев, ЗС II, 428. В миг развълнуваният в цялото си същество старец изправи величествената си фигура, затвори очи и усърдно зачете молитва. Елин Пелин, Съч. I, 67. Вземам бавно в ръка твойте сини писма и зачитам. А. Разцветников, Ст, 48. зачитам се, зачета се страд.Виж повечеЗАЧЍТАМ2, -аш, несв.; зачетà, -èш, мин. св. зачèтох, прич. мин. св. деят. зачèл, св., прех. 1. Само несв. Отнасям се с уважение и внимание към някого или нещо; уважавам, почитам. Струваше му се, че на всички вкъщи тежи и досажда, подозираше, че дори и децата му вече не го зачитат като баща и съдник в семейството. Г. Караславов, ОХ III, 4. Вие [младите] никога няма да разберете, че да зачиташ по-старите ще рече да зачиташ себе си като стар. Ст. Чилингиров, ХНН, 44.
2. Само св. С някаква проява показвам, че уважавам, почитам някого или нещо, давам израз на уважението си към някого или нещо. – Имам си момченце, войводо! Нали ти си ми кръстник? Дойдох да те каня да слезеш в село и да го кръстиш. – Бива, кумице. Благодаря ти, че си ме зачела. Ив. Гайдаров, ДЧ, 122-123. – Изкарайте бъчви вино! И думам ви, който ни сватбата не зачете и който ни виното не пие, него ще да гоня до девета рода! А. Страшимиров, ЕД, 165. Самия него избрали за животновъден бригадир и го зачели със званието „околийски депутат“. Н. Хайтов, ПП, 139. Виж го, Софийо, Синаповото семе. Даже не зачете именния ден на дядо си. Д. Вълев, З, 106.
3. С предл. за или като. Разг. Съгласявам се, приемам, че някой заема определено място, положение, и се отнасям към него съобразно с това; признавам, смятам, считам. – Като сме сиромаси, никой не ни зачита за хора. Й. Йовков, ПГ, 184. Рядко бе стъпвал Здравко у дядови си, но случеше ли се, все се чувствуваше у чужди хора. Уж рода бяха, пък никой от Персините родители не го зачиташе за истински зет. Кр. Григоров, Н, 165. – Слушай, Мавридице – додаде баба Тонка, – лошо ли ще е да ни зачетат като народ, да ни признаят за хора? Г. Караиванов, ЮМ, 66.
4. Вземам нещо предвид, съобразявам се с нещо; уважавам. На такъв сиромах човек като него кой ще му зачете думата. Й. Йовков, ЖС, 56. С Петрун бяхме съседи и неведнъж му се притичвахме на помощ. Това обаче той не зачиташе и като доверен човек на полицията всячески се стремеше да ме вкара в затвора. Сл. Трънски, Н, 180-181. В легията Димитър добре се би, но беше вироглав, не зачиташе реда, вършеше много работи на своя глава, понякога и срещу народния войвода приказваше... Ст. Дичев, ЗС II, 462. Поет! Великий автор – природата – зачитай! Ив. Вазов, Съч. III, 229.
5. Признавам, отсъждам, че нещо е правилно, законно или че е валидно за някаква цел. Осъдиха го на – не помня вече колко месеца затвор, зачетоха му предварителния и го пуснаха. К. Константинов, СЧЗ, 36. Вече виждах медала, но имаше хора на друго мнение. Не ми зачетоха две чисти сваляния [при борбата] и тази равна среща ме прати на четвърто място. НС, 1971, бр. 99, 4.
6. Остар. Приемам, считам. Ревизорът е зачел градский бирник за неиздължен към градската каса за сумите, които Гагов и аркадашите му бяха задигнали от градската каса с разписка. Пряп., 1903, бр. 13, 4. зачитам се, зачета се I. Страд. от зачитам2. Най-напред се зачита колективът, па тогава идва ред на личността. Ив. Хаджийски, БДНН I, 43. Думата на стария свещеник не можеше да не се зачита. Й. Йовков, Ж 1945, 252. II. Възвр. и взаим. от зачитам2 в 1 знач.
◊ Не зачитам някого за пукната пара (за нищо, за пет пари, за лула тютюн, за слива). Разг. Пренебр. Никак, ни най-малко не зачитам, не уважавам някого. Тя стана тъй, че един човек, дето дава имота си, добитъка и усталъка си, не го зачитат за пет пари, а на един гол циганин са готови да клатят шапка. В. Нешков, Н, 33. Директорът се разтрепера – той вече съвсем очевидно чувствуваше, че затворникът не го зачита за нищо. К. Калчев, ЖП, 294. Ала Грозданка е дявол и она от политика разбира. Цяла седмица го не поглежда и се преструва, че го не зачита за слива, сал да види какво че да прави. Елин Пелин, Съч. V, 92.
ЗАЧЍТАМ СЕ, -аш се, несв.; зачетà се, -èш се, мин. св. зачèтох се, прич. мин. св. деят. зачèл се, св., непрех. Вдълбочавам се в четене. Взима един вестник от стола и се зачита. Ив. Вазов, Съч. ХVIII, 56. Преглеждах всяка книга, доклад и схема и на места даже се зачитах. К. Кузов, ПВС, 121. Писмена работа той нямаше много. Но обичаше да се зачита по цели часове в едно малко евангелие. Й. Йовков, Разк. II, 56.