единомѝшленик - единствено число, нечленувано единомѝшленика - единствено число, членувано - непълен член единомѝшленикът - единствено число, членувано - пълен член единомѝшленици - множествено число, нечленувано единомѝшлениците - множествено число, членувано
ЕДИНОМЍШЛЕНИК, мн. -ци, м. Книж. Мъж, който има еднакви възгледи, убеждения с други лица; съмишленик, единомисленик, едномисленик, едномишленик.
Макар за външния свят „Мисъл“ да представляваше списание на единомишленици, то бе в действителност едно общежитие на тайно враждуващи помежду си литератори. М. Кремен, РЯ, 423. Страх ме е нерешителността на един от нашите водители да не обезсърчи единомишлениците ни. С. Радев, ССБ I, 303. Кампанела е единомишленик на Бруно и Галилей. И. Спасова, ЧК (превод), 195.Виж повече