Основна форма: съмѝшленик - Съществително нарицателно, мъжки род

Форми:

съмѝшленик - единствено число, нечленувано
съмѝшленика - единствено число, членувано - непълен член
съмѝшленикът - единствено число, членувано - пълен член
съмѝшленици - множествено число, нечленувано
съмѝшлениците - множествено число, членувано

Резултати от: Синоними в Инфолекс:

1 съмишленик - съидейник - единомишленик
2 привърженик - симпатизант (книж.) - съмишленик - последовател - следовник (книж.) - адепт (книж.) - поддръжник

Резултати от: Речник на българския език

съмѝшленик, мн. -ци, м. 1. Лице по отношение на други лица, които имат еднакви възгледи и убеждения с него.

Ти трябва да дадеш сметка пред пред великия съд и да изкажеш твоите съмишленици. Вазов. Нему бе нужен и един център дето да събира своите съмишленици и отдето да насочва и ръководи борбата. Влайков. || Привърженик. Замина той за Пловдив, където стари съмишленици на съвет завари. Ем. Димитров. Стопанство наистина имаше: петнадесетина бедняци — повечето от тях съмишленици на работническата партия. А. Гуляшки. 2. Член на политическа партия по отношение на другите членове на същата партия; съпартизанин. Антон беше сигурен, че баща му ще повярва повече на своя съмишленик — учителят по френски беше също земеделец, — отколкото нему. П. Спасов.

Виж повече