жа̀лно -
1 невесело - горчиво (прен.) - минорно (прен.) - безрадостно - горестно (поет.) - жално - жаловито - жалостно - нерадостно - печално - скръбно - тъжно - плачевно - меланхолично - елегично - натъжено - наскърбено - нажалено - опечалено - безотрадно (книж.) - тъжовно (поет.)
ЖА̀ЛНО нареч. 1. С жал; тъжно, печално, скръбно, жаловито, жалостно, жаловно.
Слуша Панчо нейните оплаквания, ала нито умее да я утеши с нящо, нито се сяща как да ѝ помогне. Гледа я само жално и милно в очите и мълчи. Т. Влайков, Съч. II, 97. Ти ли си, мале, тъй жално пела, / ти ли си мене три годин клела, / та скитник хода злочестен азе / и срещам това, що душа мрази? Хр. Ботев, Съч. 1929, 12. Дали войвода във гора пее, / или сираци без майка плачат, / сълзи си ронат, жално нареждат. Нар. пес., СбВСтТ, 794. ● Нар.-поет. Удвоено: жално-жално и жално-милно. За усилване. Нему се наляха очите със сълзи и жално-жално изгледа той присъствующите си другари. З. Стоянов, ЗБВ III, 264. Въздъхне някоя жена, а г-жа Х. ще я погледне жално-милно. Г. Караславов, Избр. съч. II, 442. Стоян си конче стягаше, / мама Стояну гледаше / и жално-милно плачеше. Нар. пес., СбНУ XLVI, 67. ● Нар.-поет. Жално ми дожалява; жално се нажалявам. Лоша ми дума той рече. / Мене ми жално дожале. Нар. пес., Н. Ферманджиев, РХ, 48. Седе ми Стоян, седе ми, / седе ми млого, ни малко, / седе ми десет године / и на десету годину / Стоян се жално нажали. Нар. пес., СбНУ XLIX, 139. // Обикн. за животни – като изразява страх, болка, в израз на страх, болка; жаловито, жалостно, жаловно, жалостиво. Тя [кравата] се повали, падна в ярема и измуча жално. Елин Пелин, Съч. I, 151. Когато той прекрачи прага, сепна се и сне лулата от устата си: едно пале се притискаше до стената и жално квичеше. Й. Йовков, Сл, 111. В същия миг беловласият мъж, който седеше насреща ни, жално изскимтя. Футболистът побърза да се извини – когато бил развълнуван, нанасял несъзнателно шутове с левия крак. Ив. Остриков, СБ, 18. Гледаш го [детето] до вчера весело, засмяно, а днес умислило се, хлъцне и жално заплаче, иди и ти, че ако имаш сърце, скрепи сълзите си. Лил., 1884, кн. 7, 20.Виж повече2. С гл. съм и ставам в 3 л. ед. При лич. местоим. в дат. и обикн. с предл. за. Означава, че от някого се изпитва чувство на скръб, мъка, съжаление за нещо или някого; жалко, мъчно, тъжно, болно. Ванко забеляза колко много бърза тя и знаеше, че не дъждът я кара да бърза, а страхът, че той може да се върне. Стана му жално за нея. М. Грубешлиева, ПИУ, 72. Тъжно ми й, дядо, жално ми й. Хр. Ботев, Съч. 1929, 31. Много ми стана жално от известието за смъртта на А. Хаджи. АНГ I, 256. Я вечеряй, мамо, / мене недей кани, / че мене ми йе жално, / жално и кахърно, джанъм, / за първото либе. Нар. пес., СбНУ XLVI, 191-192. // С предл. за. Свидно ми е, боли ме за някого или нещо. – И, свате, ето, да не карате нашата Ружа да работи много. Тя не е свикнала. Нели аз ѝ съм като майка, жално ми е за нея и все си я пазя. Д. Талев, И, 379. – Ще ви избият, бей, сто души комити ще ви нападнат. Така ми рекоха. Моля те, бей, жално ми е за тебе, млад си още. Д. Талев, И, 272. – Само ми е жално за твоите младини – каза той посърнал. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 166.
3. Остар. и диал. Обикн. с гл. съм в 3 л. ед. Обикн. със следв. изр. със съюз че, да. Означава, че трябва да се съжалява за нещо; жалко. Жално е, че сме принудени да пролеем българска кръв. Ив. Вазов, СбНУ II, 45. Вий сте много направил за народния успех, жално обаче, че днес неприятелите ви са много. Т. Шишков, ТС (превод), 204. Жално е да гледа някой си тук священици сиромаси голи. БДн, 1857, бр. 12, 45. ● Като възклицание. Миналото, значи, не ви е научило нищо. Жално! Й. Йовков, ПГ, 64.