печа̀лно -
1 невесело - горчиво (прен.) - минорно (прен.) - безрадостно - горестно (поет.) - жално - жаловито - жалостно - нерадостно - печално - скръбно - тъжно - плачевно - меланхолично - елегично - натъжено - наскърбено - нажалено - опечалено - безотрадно (книж.) - тъжовно (поет.)
ПЕЧА̀ЛНО нареч. 1. С печал; тъжно, скръбно, горестно, жално, жалостно. Противоп. радостно.
Когато чичо Мато .. пристигна помрачен, с печално отпусната глава и пръв .. сурово и тежко съобщи за случилото се, те се спогледаха. П. Михайлов, ПЗ, 13. — Владе, Владе! Ти си млад, ти не знаеш още що е добро и що е зло, и — що е радост и печал. Влади печално поклати главата си. В. Друмев, НФ, 16. Ако във външните черти на физиономията се отражава съкровеният в душата мир от чувства и страсти, доволно е да погледнете портретите на двамата художници [Микеланджело и Рафаело], единият мрачен, печално замислен, с надиплено чело .. и почти гневен поглед, другият нежен, засмян, красив. К. Величков, ПССъч. III, 162. Безкръвни, прозрачни ръце безнадеждно са спуснати/ към голия каменен под;/ печално, студено и болно потрепват по устните/ последни искрици живот. Хр. Смирненски, Съч. I, 151.Виж повече2. С гл. с ъ м, в и ж д а м и с е и др. Означава, че някакъв факт буди съжаление; жалко. Щеше да бъде твърде печално за бъдещето на България, ако изборите станяха „както е бивало друг път според законите“ и излезеше добития сега резултат. С, 1894, бр. 1478, 2. Същият беше зафанал веднаж една своя трагическа реч с тия дума: — Господа, жално ми е, дори п е ч а л н о! Ив. Вазов, Съч. XVI, 90. Печално е, че тази благародна идея не получи разбиране и подкрепа от управляващото мнозинство.