жалостѝв - единствено число, мъжки род, нечленувано * жалостѝвия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член жалостѝвият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член жалостѝва - единствено число, женски род, нечленувано жалостѝвата - единствено число, женски род, членувано жалостѝво - единствено число, среден род, нечленувано жалостѝвото - единствено число, среден род, членувано жалостѝви - множествено число, нечленувано жалостѝвите - множествено число, членувано
ЖАЛОСТЍВ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който има добро сърце и се трогва от чуждите нещастия, изпитва съчувствие към другите; състрадателен, милостив.
Странен човек беше баща ѝ – жалостив към чуждите, суров и груб към своите. А. Наковски, МПП, 16. Отговори Първан. Отговори късно, но топло и мило. Сълзи забраздиха по лицата на жалостивите баби и невести. Кр. Григоров, ОНУ, 152. „Ей на, аз някога отивам в двора на някоя болярска къща, а жалостивата госпожа идва на прозореца и заръчва да ма нахранят.“ ИГ (превод), 105.Виж повече2. Който е изпълнен с жалост, скръб, мъка; тъжен, жален, жаловит, жалостен, жалобен. Ята от диви патици огласяха тишината с жалостиви крясъци. А. Гуляшки, ЗР, 67.
3. Който изразява жалост, скръб, мъка; тъжен, скръбен, жален, жаловит, жалостен, жалобен. Разказвах му за целта на моето пътуване и той дълго плака, докато обрисувах жалостивите очи на жена ми и безмълвното ѝ лице. Р. Балабанов, ТБК, 7. Само Стоиловата майка бе излязла накрай селото. В мислите си тя нареждаше жалостиви думи, припяваше ги в себе си, сякаш бе над пресен гроб. Ст. Сивриев, ПВ, 38. С чевръсти движения отвори калъфа, тури акордеона на гърди и пръстите му взеха да шарят из клавишите, изтръгвайки от тях жалостива народна мелодия. Й. Попов, СЛ, 126-127. Една жалост беше разляна по бледния ѝ образ и погледът ѝ беше извънредно жалостив. Св. Миларов, СЦТ, 114.