милозлѝв - единствено число, мъжки род, нечленувано * милозлѝвия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член милозлѝвият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член милозлѝва - единствено число, женски род, нечленувано милозлѝвата - единствено число, женски род, членувано милозлѝво - единствено число, среден род, нечленувано милозлѝвото - единствено число, среден род, членувано милозлѝви - множествено число, нечленувано милозлѝвите - множествено число, членувано
МИЛОЗЛЍВ, -а, -о, мн. -и,
прил. Разг. Милостив. Кого ли не жалеше той със своето милозливо сърце — и умрелите, .., и всички живи, които страдаха на тоя грешен свят. Д. Талев, ПК, 263. В такива минути той ставаше милозлив и сърцето му се откриваше за всяка чужда болка. Й. Йовков, ΒΑΧ, 154. „— Моля те, мила Стане, да дойдеш, защото ти едничка ще разбереш мъката ми и ще ме утешиш, защото си добра и с милозливо сърце.“ Г. Караславов, ОХ III, 162. У секи един народ, колко-годе образован, намират са, малко много, хора добродушни, искрени, милозливи и благодетелни. Ил. Блъсков, ПБ II, 3. Майка йа милозлива, / тя ща да ти тръгне / ляк да ми тръси, / ляк да ма лекова. Нар. поет., СбНУ ХХV, 84.Виж повече