жара̀ва - единствено число, нечленувано жара̀вата - единствено число, членувано жара̀ви - множествено число, нечленувано жара̀вите - множествено число, членувано
- 1. жарава
- - Вадя кестените от жаравата
ЖАРА̀ВА ж. Разгорени въглени без пламък; жар.
Някои от тях си печеха пукавици в жаравата и пламъкът осветляваше лица брадясали, начумерени, но млади. Ив. Вазов, Съч. ХIV, 49. Тури в един чебур жарава, върху жаравата посипа сяра и взе да върти преждата над пушека. Й. Радичков, СР, 140. Вече бяха разгорели жарава и въртяха дивеча на дълги върлини. Д. Рачев, СС, 154. Доих млякото им, стригах вълната им, пекох ги на жарава и ги ядох. Нали съм овчар? Нали са овци? А. Дончев, ВР, 240. Огънят гаси жаравата. Послов. ● Обр. Навън беше задушно и морно. Слънцето, голямо, огнено, изсипваше върху земята крини разжарена жарава. Д. Спространов, С, 53. – Каквото се е оцъклило небето, жарава ще се сипе по главите ни! Г. Марковски, СК, 144. Слънцето изгрявало и залязвало на хоризонта в червена жарава. Н. Каралиева, ЗБ, 8.Виж повече◊ Вадя (изваждам / извадя) кестените от (из) жаравата за някого. Разг. Извършвам опасна и рискована работа, от която ще извлече облага друг. – Далеко са от нас тия разбойници, Раксине, и не ми е до война сега. При това тия агарянци повече са опасни за Кантакузин; неговите земи най-много страдат. Нека той си троши главата с тях! Няма аз да вадя кестените из жаравата. Ив. Вазов, Съч. ХХ, 153. Горя като жарава. Горя силно. Те вървяха през купища едри камъни. Тия камъни горяха като жарава. Елин Пелин, ЯБЛ, 86. Жарава ми гори на сърцето. Разг. Намирам се в крайно тежко положение, имам големи грижи, неприятности, трудности. – Смееш се, Митьо, ама не знаеш, че на сърцето ми жарава гори. В. Нешков, Н, 42. Пека се на жарава<та>. Разг. Изпаднал съм, намирам се в много тежко положение, имам големи неприятности, подложен съм на големи изпитания, трудности. – Станете и подкрепете Пешката. Нали вие го засилихте. Нима ще го оставите сега сам да се пече на жаравата? Сп. Йончев, ШД, 14. Пъхам (пъхвам / пъхна) пръстите си в жаравата. Разг. Доброволно се заемам с трудно и опасно дело, с което се излагам на риск. – Какво излезе, всички вече знаем – рече без желание за спор Киро. – Какво по-нататък ще излезе, това трябва да видим. И добре да го видим... Няма защо да пъхаме пръстите си в жаравата. Г. Караславов, ОХ IV, 313.
– Друга (остар. и диал.) форма: жерàва.