жа̀р - единствено число, нечленувано жарта̀ - единствено число, членувано
жа̀р - единствено число, нечленувано жа̀ра - единствено число, членувано - непълен член жа̀рът - единствено число, членувано - пълен член
1 жар - плам (поет.) - желание - страст - увлечение 2 жар - плам (поет.) - страст (прен.) - страстност - пламенност - разгорещеност - разпаленост 3 горещина - жар (прен.) - жега - зной (поет.) - пекВиж повече
Виж повече
- 1. жар
- - Бъркам в жарта с чужди ръце
Виж повече- - Вадя кестените от жарта
- - Посипвам си/посипя си жар на главата
ЖАР, жартà, мн. (остар.) жàри, ж. и (по-рядко) жар, жàрът, жàра, мн. няма, м. 1. Обикн. ж. Разгорени въглени без пламък; жарава.
Дядо Любен нарочно посегна с тояжката и разрови жарта в огнището. К. Петканов, ДЧ, 427. Широкият пръстен жарник беше пълен догоре с дъбова жар, наоколо се разнасяше приятна топлина, та младите мъже бяха разпасали коланите си. Д. Талев, С II, 269. Пламъците вече бяха намалели, но от жарта идеше такава горещина, че лицата на всички се бяха зачервили. Ст. Загорчинов, ДП, 33. Пиперките се изпичат на жар или гореща плоча, обелват се и се почистват от семето и дръжките. Л. Петров и др., БНК, 146. Тя [черницата] по-добре гори от буката и габъра и дава добра жар и въглища. З. Княжевски, ПРШ (превод), 7. ● Обр. Небесен жар като дъжд засипваше ливадите. Вагрила и Тотка обърнаха откосите и запъхтени, бързешком се прибраха на сянка под горуна. М. Яворски, ХСП, 129.Виж повече2. Разш. Горещина, излъчвана от слънцето; пек, жега, зной, огън. Вратите и прозорците бяха отворени, но и това не помагаше. Напротив – като че ли отвън заедно с вятъра нахлуваше още по-голям жар, още по-голяма задуха, която пърлеше лицата, притискаше клепките, сушеше гърлата. Ив. Мартинов, М, 55. Слънцето упорито бе се спряло посред синия небесен купол и сипеше огън и жар от висините. Елин Пелин, Съч. I, 17. Пот течеше по техните [на Момчиловците] изпечени лица, ала весело и юначно гледаха очите им: кой сучеше дългите си въси напук на жара и на неприятелите, кой подвиваше ръкава на десницата си. Ст. Загорчинов, ДП, 433. Ние твърде добре знаеме, че пороите отнасят доволно голямо количество тор в реките и в езерата; а големите жари изпаряват множество органически вещества, т.е. преобразяват ги на газ. Знан., 1875, бр. 2, 25. Чест томува, що над рало / гръб прегъва в жар и хлад. П. Р. Славейков, Избр. пр I, 258. ● Нар.-поет. Жар жаря. Кога викнат избор момци, / кога викнат, та заплачат, / мене тогаз жар жарило. Нар. пес., БР, 1941, кн. 1, 20. – Ой те тебе, ти горице, / защо ми се повяхнала, / повяхнала, посърнала? / Отговаря му горица: / – Нето ме е жар жарило, / ами сноще тук минаха три синджира, / три синжира, черни роби. Нар. пес., ИНМБ, 1950, т. 1, 156.
3. Прен. Обикн. м. Страст, увлечение, въодушевление; плам, огън. Те [юруците] отиваха към стадото си посърнали, изгубили първия си войнствен жар пред дързостната решителност на храброто селянче. Ив. Вазов, Съч. ХVII, 73. А той би искал да ѝ каже, да говори безспир с нея и с целия жар на сърцето си да сподели най-сетне с един близък човек възторзите си и своите разочарования. Ст. Дичев, ЗС I, 306. Аз се плаша от думата страст. / Все едно от какво естество е – / за пари, за любов или власт – / от жарта ѝ струи хлад усоен. Н. Захариева, О [еа]. Лудо младо, харно знай: / жар безумен / с хлад разумен / обуздай! П. К. Яворов, Съч. I, 11. ● Обр. Неугасимият български дух преминава през вековете, а жарта му запазва топлината за нов огън, по-силен от преди. МДПВ, 2014, бр. 23, 4.
4. Прен. Остар. Висока температура, голяма горещина; огън. Неговите очи горяха с лош огън, устните му се изкривиха в зла усмешка, тялото му трепереше в жара на начеваща огница. Ст. Загорчинов, ЛСС, 97. Размеси ситен неугасен вар с шекер. Този прашец с радост ядат и плъховете, и мишките, подир това добиват огън и жар, тичат на водата и пият смъртта си. П. Р. Славейков, СК, 102. // Топлина на тялото. Храната на животното са разрушава и смекчава в стомаха от стомашния сок, от действието на вътрешния жар и от други причини и образува такова вещество, което съставлява организма. Знан., 1875, бр. 9, 138.
5. Остар. и диал. Старо име на месец юли или август. Юлий (жар) има дни 31. Денят има 14 часа, а нощта 10 часа. Лет., 1869, 26.
◊ Бъркам в жарта с чужди ръце. Разг. Използвам другиго при извършване на опасна и рискована работа, която ще ми донесе облага. Не съм от тези, които бъркат в жарта с чужди ръце. Вадя (изваждам / извадя) кестените от жарта за някого. Разг. Извършвам опасна и рискована работа, от която ще извлече облага друг. Нима русите трябваше да вадят кестените от жарта за една страна, която в ръцете на нейните неприятели би могла да заточи зъби срещу своите създатели? Б, 1902, бр. 483, 1. Посипвам си / посипя си жар на главата. Разг. Поемам върху себе си тежка отговорност, обикн. за нещо неприятно. Не искам да си посипя жар на главата.