жѐга - единствено число, нечленувано жѐгата - единствено число, членувано жѐги - множествено число, нечленувано жѐгите - множествено число, членувано
ЖÈГА ж. Разг. 1. Много горещо време; пек, горещина, задух1.
Беше страшна жега. Камъните около него лъхаха топлина, сякаш се топяха от горещината. Й. Йовков, СЛ, 114. Прозорците на къщата бяха отворени, в струящия от настъпващата жега въздух под стряхата на кухнята бръмчеше стършел. Ем. Станев, ИК I и II, 194. А като връх на всички беди слънцето припичаше тая сутрин още по-силно, безветрието правеше жегата още по-мъчителна. П. Вежинов, ДБ, 159. Нощем – студ, от който цял зъзнех в палатката си. Подир малко – пак ужасните жеги. Ив. Вазов, Съч. VII, 180.Виж повече2. С гл. съм или ставам в 3 л. ед. а) Означава, че някъде е много горещо. През юли на тия места е адска жега, господине. Седиш на сянка, без да се движиш и въпреки това непрекъснато се потиш. Цв. Пеева и др., СТ (превод), 97. б) С крат. лич. местоим. в дат. Означава, че от някого се усеща горещина, че на някого му е горещо. Всяко по-рязко отпускане или натискане на педала разклащаше камиона и го отклоняваше от правата линия. Както ми беше студено, стана ми жега – чак пот започна да ме облива. Строит., 2013, бр. 2, 2.