горещина̀ - единствено число, нечленувано горещина̀та - единствено число, членувано горещинѝ - множествено число, нечленувано горещинѝте - множествено число, членувано
- 1. горещина
- - Родена у горещините
ГОРЕЩИНА̀ ж. 1. Само ед. Много висока температура, много голяма топлина.
Пламъци бяха обхванали вече танка. От горещина около него не можеше да се стои. Ив. Мартинов, ДТ, 180. Печката бе силно запалена. Капакът на тенджерата подскачаше. Каква отвратителна горещина! М. Грубешлиева, ПП, 22. // Много горещ въздух. Галчев тръгна към село. Слънцето,.., го удари право в лицето, насреща му полъхна горещина като от пещ. Й. Йовков, ЧКГ, 186.Виж повече2. Много топло време; жега. Каква неволя да се печем между стените, когато захождащото слънце ни позволява да си поотдъхнем най-после от убийствената горещина. Хр. Ботев, КК (превод), 10. Селското население бе много загрижено. През август бяха настъпили ужасни горещини. С. Радев, ССБ I, 312.
3. Прен. Изява на силни чувства, преживявания; пламенност, буйност. Батенберг го слушаше и не откъсваше поглед от въодушевеното му лице. Той ненавиждаше тая южняшка горещина и в речта, и в движенията, и в действията. В. Геновска, СГ, 379. Найден, в горещината на младостта и с героизъм, който се равнеше само с любовта му към болния и обичен баща, се залови с мъчната си задача. Ив. Вазов, Съч. ХХIV, 23. // Напрегнатост, ожесточеност. Митя се сражаваше като истински войник — спокойно, трезво и обмислено, сякаш не можеше и в най-ярката горещина на боя да си позволи заради излишна разпаленост да пропусне някой добър удар. П. Вежинов, НС, 179. — А, добре, че дойдохте, да решите спора. — Горещината на вашите „аргументи“ ни привлече. Б. Балабанов, Избр. п II, 45.
— Друга (остар.) форма: г о р я щ и н а̀.