жѐгвам - първо лице, единствено число, сегашно време жѐгваш - второ лице, единствено число, сегашно време жѐгва - трето лице, единствено число, минало свършено време жѐгваме - първо лице, множествено число, сегашно време жѐгвате - второ лице, множествено число, сегашно време жѐгват - трето лице, множествено число, сегашно време жѐгвах - първо лице, единствено число, минало несвършено време жѐгвахме - първо лице, множествено число, минало несвършено време жѐгвахте - второ лице, множествено число, минало несвършено време жѐгваха - трето лице, множествено число, минало несвършено време жѐгваше - трето лице, единствено число, минало несвършено време жѐгвай - второ лице, единствено число, повелително наклонение жѐгвайте - второ лице, множествено число, повелително наклонение жѐгващ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие жѐгващия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие жѐгващият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие жѐгваща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие жѐгващата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие жѐгващо - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие жѐгващото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие жѐгващи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие жѐгващите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие жѐгвайки - деепричастие жѐгвал - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие жѐгвалия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие жѐгвалият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие жѐгвала - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие жѐгвалата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие жѐгвало - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие жѐгвалото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие жѐгвали - множествено число, минало несвършено деятелно причастие жѐгвалите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие жѐгван - единствено число, мъжки род, нечленувано, страдателно причастие жѐгвания - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, страдателно причастие жѐгваният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, страдателно причастие жѐгвана - единствено число, женски род, нечленувано, страдателно причастие жѐгваната - единствено число, женски род, членувано, страдателно причастие жѐгвано - единствено число, среден род, нечленувано, страдателно причастие жѐгваното - единствено число, среден род, членувано, страдателно причастие жѐгвани - множествено число, нечленувано, страдателно причастие жѐгваните - множествено число, членувано, страдателно причастие
ЖÈГВАМ1, -аш, несв.; жèгна, -еш,
мин. св. -ах, прич. мин. страд. жèгнат, св., прех. 1. Докосвам внезапно някого с нещо горещо, което причинява болезнено усещане. Секачите си дойдоха разтревожени заедно с трионите и брадвите. Жегнал ги тайнственият огън и повече не искаха да останат в гората. Н. Хайтов, ПГ, 80. Жегнале го по сърцето със горещо железо. СбНУ VIII, 235. // Разш. Внезапно бодвам или докосвам някого с нещо остро или парливо, което причинява силна болка. Файтонджията подръпна дизгините. Краят на тънкия камшик жегна кокалестия хълбок на коня и той, събуден от дрямката, сепнато вдигна глава, тръгна в тромав, ленив тръс. Ем. Манов, ДСР, 105. И злобно, като си дигна [змийчето] главата, / жегна с език, по-остър от игла, / едина [грешник] по корема му в средата. К. Величков, Ад (превод), 211.Виж повече2. Прен. Правя или казвам нещо, с което засягам, огорчавам някого, причинявам му неприятно чувство. Домна не си правеше труд да се прикрива. Дори наблягаше на своите похождения, за да жегне, да подцени още веднъж Христофор. Б. Болгар, Б, 103. Истинската любов кара хората да мислят най-напред за другия, а не да го огорчават при всеки удобен случай. Както Петър сега. Защо винаги той търси начин да я жегне с нещо? В. Райков, ПВ, 90. Още при избора на декламацията, аз заиграх новата си роля. Сборниците за вечеринки и утра не ме задоволиха; търсех нещо парливо, остро, с което да жегна всички тия, на които до вчера лицемерно се усмихвах. М. Кремен, СС, 95. – Че не викай толкова силно... Мазилката от тавана ще окапе! – жегна ме тя. Н. Хайтов, ШГ, 58.
3. Прен. За думи, факти, мисли и под. – внезапно причинявам силно неприятно чувство у някого; засягам, огорчавам. – Камшик за вас, камшик – той ще ви оправи. Тия думи жегнаха Никола. В. Геновска, СГ, 499. Думите на доктора го жегнаха, но той не издаде тревогата си. Д. Спространов, ОП, 318. – Какво се захласна? Да не мислиш как да ме наковладиш на баща си? Подозрението му в низост ме жегна до болка в сърцето. Ст. Чилингиров, ХНН, 84. Тя изведнъж си припомни мъртвото им дете. Споменът я жегна, но ѝ вдъхна и сили да понесе още една раздяла, стига той да е жив и здрав и свободен като всички хора. А. Христофоров, А, 151.
4. Диал. Имам слабо поникнали, наболи мустаци. Наминаа снощи у вечера / три синджира сè със млада челяд. / Един синджир сè млади момчета, / сè момчета, сè млади комити, / таман току жегнали мустаци. Нар. пес., СбНУ ХI, 28. жегвам се, жегна се страд.
ЖÈГВАМ СЕ несв.; жèгна се св., непрех. Внезапно изпитвам силна обида, огорчение от нещо, силно се засягам, огорчавам от нещо. – Храните ли прасе? – Лани хранихте, но го реквизираха. – Значи... реквизираха го? – жегна се Пантата и я загледа, като че не ѝ вярваше. Г. Караславов, ОХ II, 62. – Виж, мамо, обърна се той тъжно: – искаш ли да послушам татя, а да си заключа сърцето, че после да ми не е радост нито учението, нито изцяло живота? – Божичке? Защо думаш така, бре Коце? – жегна се майката. А. Страшимиров, А, 98. Каква надежда можеше да има тук за нещастните, ако дълбокомислените мъже и нежните дами не се жегват от тия неща. ССГ (превод), 217.
◊ Жегва ме / жегне ме в сърцето; жегва ме / жегне ме под лъжичката. Разг. Внезапно изпитвам силно огорчение, обида или тревога от нещо. Но в миг нещо го жегна в сърцето. Да, баща му каза, че тая година няма да го пусне на училище. Сп. Кралевски, ВО, 84. – Научил си стихотворението дума по дума. Но не бързай. Нещо като че ме жегна под лъжичката. Без да се бавя повече, грабнах листчето с преписаното на ръка стихотворение, та навън. Кр. Григоров, ОНУ, 28.
ЖÈГВАМ2, -аш, несв.; жèгна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. жèгнат, св., прех. Диал. Жегля, удрям, бия с жезъл, тояга веднъж или изведнъж. Жегна го по гърба с едно дърво. Н. Геров, РБЯ I, 14. жегвам се, жегна се страд.
◊ Жегло да го жегне. Диал. Възклицание за изразяване на негодувание, несъгласие, когато някой съвсем млад, без да му е време, иска да се жени.