забра̀вям - първо лице, единствено число, сегашно време забра̀вяш - второ лице, единствено число, сегашно време забра̀вя - трето лице, единствено число, минало свършено време забра̀вяме - първо лице, множествено число, сегашно време забра̀вяте - второ лице, множествено число, сегашно време забра̀вят - трето лице, множествено число, сегашно време забра̀вях - първо лице, единствено число, минало несвършено време забра̀вяхме - първо лице, множествено число, минало несвършено време забра̀вяхте - второ лице, множествено число, минало несвършено време забра̀вяха - трето лице, множествено число, минало несвършено време забра̀вяше - трето лице, единствено число, минало несвършено време забра̀вяй - второ лице, единствено число, повелително наклонение забра̀вяйте - второ лице, множествено число, повелително наклонение забра̀вящ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие забра̀вящия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие забра̀вящият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие забра̀вяща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие забра̀вящата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие забра̀вящо - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие забра̀вящото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие забра̀вящи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие забра̀вящите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие забра̀вяйки - деепричастие забра̀вял - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие забра̀вялия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие забра̀вялият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие забра̀вяла - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие забра̀вялата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие забра̀вяло - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие забра̀вялото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие забра̀вяли - множествено число, минало несвършено деятелно причастие забра̀вялите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие забра̀вян - единствено число, мъжки род, нечленувано, страдателно причастие забра̀вяния - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, страдателно причастие забра̀вяният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, страдателно причастие забра̀вяна - единствено число, женски род, нечленувано, страдателно причастие забра̀вяната - единствено число, женски род, членувано, страдателно причастие забра̀вяно - единствено число, среден род, нечленувано, страдателно причастие забра̀вяното - единствено число, среден род, членувано, страдателно причастие забра̀вяни - множествено число, нечленувано, страдателно причастие забра̀вяните - множествено число, членувано, страдателно причастие
Виж повече
ЗАБРА̀ВЯМ, -яш, несв.; забрàвя, -иш,
мин. св. -их, св., прех. 1. Непрех. с предл. за и прех. Преставам да помня нещо, не се сещам за нещо. Противоп. запомням. Но не всички събития остават запечатани в нашия главен мозък. По-отдавнашните от тях като че ли непрекъснато „се изтриват“, за да освободят място на новите. Хората лесно забравят. С. Славчев, ЖББ, 68. И тримата забравиха за времето. Денят настъпи изведнъж. К. Петканов, В, 224. Всяко чудо за три дни. След една седмица хората забравиха за нападението, отплеснаха се в работа. Г. Караславов, Тат., 162. Той тъй си криеше парите, после забравя де ги е турил и вика, че го били обрали. Й. Йовков, ЧКГ, 180. Той [учителят] трябва да прибавя при секи нов урок по една нова буква или най-много по две; в противен случай децата могат да ся забъркат и тогази не може да има успех: едни букви ще научват, а други ще забравят. Р. Каролев, РЗМ, 51. Тежко, тежко! Вино дайте! / Пиян дано аз забрава / туй, що глупци, вий не знайте / позор ли е, или слава! Хр. Ботев, Съч. 1929, 14.Виж повече2. Изгубвам, изтривам от паметта си спомена за някого или за нещо. Когато се връщаха по селата си, те вeчe не забравяха чифлика, както не забравяха черните очи и веселата усмивка на Антица. Й. Йовков, ЧКГ, 76. От това време в Чуй-Петльово не чуха нищо за Обрада – жив ли е, умрял ли е, а като нямаше ни жена, ни майка, лесно го забравиха. Ст. Загорчинов, ДП, 71. Три годин стана как лежи, / сичка го рода забрави – макя го не забрави: / се на темници плачеше. Нар. пес., СбНУ XLIV, 197.
3. Със съюз да и следв. гл. Пропускам, не се сещам да свърша, извърша действието, изразявано от втория глагол. Когато жените забравяха да запалят кандилото, запалваше го той, следеше да е в ред, да има достатъчно и най-чисто дървено масло, фитилът да не е прегорял. Д. Талев, ЖС, 445. Бе разкопчала астраганеното си палто, но бе забравила да сложи на шията си трите реда бисери, които баща ѝ бе подарил на сватбата. М. Грубешлиева, ПП, 168. – Аз забравих да затворя и да спусна завесата на вратата на нашето купе. Ив. Вазов, Съч. XXVI, 21. Той се впусна бързо навън, като забрави да вземе даже шапката си. Елин Пелин, Съч. III, 78. Намерих, че си ми оставил едни пари, а аз съм забравила да ти ги върна. Й. Йовков, ВАХ, 89.
4. Обикн. с отриц. в пов., със следв. доп. изр. Пропускам, не се съобразявам с някакъв факт, обстоятелство. Да не забравяме, че в конституцията е заложено, че здравното осигуряване е право на българските граждани. ЖЗ, 2009, бр. 35 [еа]. Във всеки случай не бива да забравяме, че разумът е една изключително полезна придобивка, която дава възможност на мислещите същества да господствуват над всички други животни и растения, над силите на природата. К, 1967, кн. 1, приложение, 14. Да не забравяме, че изразът „О времена, о нрави“ бе произнесен в един от най-бляскавите периоди на човешката цивилизация. Е 2001, 2003, кн. 6 [еа]. Не трябва да забравяме, че нашия организъм може да навикне на всичко, даже на най-вредните за него влияния. МСп, 1888, бр. 31, 485.
5. Оставям нещо някъде и не го вземам със себе си поради разсеяност, невнимание. – Каква е тази кама тука? – каза ниският, като вдигна камата на Петра Овчарят, който я беше забравил на чергата. Ив. Вазов, Съч. XXII, 185. – Къде се забърза? Виж, забрави си цветето, – обърна се към нея той като към дете и ѝ подаде китката. Елин Пелин, Съч. II, 45. Когато го помолиха да са подпише, то той каза, че си е забравил дома печата. С, 1872, бр. 39, 308. Младия отишъл да жъне на брата си. Он си забравил на вечерта сърпа там на нивата. Нар. прик., СбНУ XLI, 429.
6. Преставам да мисля и да се интересувам от някого или нещо, като не го зачитам; пренебрегвам. Тя приготви два лева за свещи и в неделя отиде на църква. Откак бяха запрели Ивана, тя беше забравила и църквата, и кандилото. Г. Караславов, Тат., 218. И двамата ѝ синове са в града – изучили се, останали там. Пари има, къщата е съвсем нова, всичко е натъкмила добрата жена – де да щат да се върнат. „Няма ли да направите едно постановление за такива добруджани, забравили земя и майка?“ – пита тя. Н. Стефанова, РП, 25. – Те искаха новото поколение да забрави матерния си език и като възлюби гръцкия, да забрави рода си и да се погърчи. Д. Немиров, Б, 48. – Възможно ли е да съществува такова увлечение, което да застави една нежна и любяща душа да забрави всичко скъпо и драго на света? Ив. Вазов, Съч. XII, 70. Конче да цвили оставяш, / в нашите нови яхъри, / мъжка си рожба забравяш, / мене потапяш в кахъри. Нар. пес., М. Минева, МП, 18. Господ забавя, но не забравя. Погов.
7. Преставам да забелязвам, да усещам нещо, или да мисля за нещо, което обикн. ме измъчва, затруднява и под., поради друго, което силно привлича вниманието ми. Далеч на север издигаше се самотна и висока планина. Войниците, забравили умората, подпрени на пушките си, гледаха, учудени и възхитени. Й. Йовков, Разк. III, 76. Неусетно Еньо се намери на първата своя нива. При нейния вид Еньо забрави мъката си и злината му мина. Елин Пелин, Съч. III, 110. Колко свири, толкоз повеч / зле отива: / че се чуе до невести / на реката, – / те забравят бухалките и платната. П. П. Славейков, ЕП 1907, 15-16.
8. Разг. Преставам да си спомням нещо, от което продължително време не съм получавал усещания и впечатления. – Няма лов, изтреби се вече. Зайците Бог да ги прости. Ще им забравим вкусното месо. Елин Пелин, Съч. IV, 225. След изсичането на гората забравихме прохладната сянка на вековните дъбове.
9. Обикн. със следв. изр. със съюз че, да. Преставам да се съобразявам с нещо, да вземам под внимание нещо, да имам предвид нещо. Чистичка, спретната, работлива, скромна при най-голямо внимание на гости, никога не забравяше, че е селянка и слугиня. Г. Стаматов, Разк. II, 119. – Е, добре де, – каза Йосиф и се позасмя. – Аз не забравям, че моят баща е бил слуга у вас и аз съм ваш покорен роб. Й. Йовков, ЧКГ, 91. И до днес, когато посещавам селото си, не забравям да се поклоня на два мили гроба – майчиния и Белчовия. Елин Пелин, Съч. II, 33. Бързо се отправям към изхода – забравям дори и да се обърна да видя какво прави старият господин. Д. Калфов, Избр. разк., 333. забравям се, забравя се I. Страд. от забравям. Неусетно и незабелязано пролетта стигна пълния си разцвет и зимата се забрави като отколешен и тежък сън. Й. Йовков, Разк. I, 46. Всяко знание, което не се затвърдява чрез повторения, постепенно се забравя. Псих. X кл, 101. Тежка рана заздравява, лоша дума не се забравя. Погов., П. Р. Славейков, БП II, 160. II. Взаим. от забравям във 2 знач. Кога морето пресъхне, / черни угари да стане, / та бяло лозе посада, / лозето грозде да роди, / от грозде вино налейем, / да пием, да се опием – тогаз ще да са забравим, / забравим, либе, прежалим! Нар. пес., СбНУ XLVI, 207.
ЗАБРА̀ВЯМ СЕ несв.; забрàвя се св., непрех. 1. Преставам да забелязвам нещата около себе си, да съобразявам какво става и под., под влияние на някакво силно преживяване; захласвам се. Върху сивите, дебели, но меки страници на този албум бяха налепени илюстровани картички и снимки, в които двете момичета се захласнаха, потънаха и се забравиха. Г. Караславов, ОХ, 34. Аз съм в състояние да се възхитя, да се забравя, да се захласна до екстаз от хубавите наши меланхолични народни песни. Ал. Константинов, БГ, 68. Прибран в схлупената си нетоплена стаичка, греещ ръце на лулата си, той се забравя в наслада от произведенията на Шекспира, Шилера, Хюго. П. П. Славейков, Събр. съч. VII, 135. Прочу се най-много той с това, че никой не умееше да свири на кавал като него. Пътниците се спираха сред пътя си, забравяха се на конете си и не можеха да се наслушат. Й. Йовков, СЛ, 158. Тръгваме един ден раци да ловим. Ха тук раци, ха там раци – увлякохме се, забравихме се, не усетихме кога заръмя ситен дъждец. СбХ, 136.
2. Изгубвам чувството за мярка и благоприличие в поведението си поради съзнание за превъзходство над някого; самозабравям се. Той подчерта, че властникът не трябва да се забравя и да тиранствува върху народа, че народът трябва да бъде единен, за да запази правдините си. СбЦГМГ, 8. Властта е един вид опиум: вкусиш ли малко – забравяш се. Хр. Радевски, Избр. пр III, 108. – Защо Антропос Философос не помисли малко, като му поискаха пусула? Защото беше се забравил, защото се мислеше за нещо по-голямо, отколкото Бог го е сторил. Д. Немиров, Б, 45. Нима дотолкова ще се забравиш, / та можеш ти царица да направиш / момиче някакво без вяра и без род. М. Петканова, ЦТ, 14. Видял се веднъж войникът в съвсем за него ново и странно облекло .. гледаш го, забравил се, захванал да презира сички селски и народни обичаи. Ил. Блъсков, (превод) Китка V, 1886, кн. 13, 13. // Изгубвам контрол над действията си, постъпките си под влияние на нещо, от което съм раздразнен, ядосан. Турчинът не можеше да дойде на себе си от яд. Зад кърсердарите до плетищата се бяха насъбрали жени и деца и със свити сърца чакаха. Щом ги видя, забрави се, кресна на хората си: – Разгонете ги! Удрете, никого не жалете! К. Петканов, Х, 147. В гнева си Андрея се забравяше, можеше да изпъди госта, можеше и да го удари, макар иначе да беше кротък, свенлив човек. Д. Талев, ПК, 613.
3. Остар. Унасям се, изпадам в състояние на безсъзнание. Тя се хвърли ничком върху тясното, твърдо моминско легло – беше капнала от умора след мъчителната, кошмарна нощ. Ала не идваше сън – да се унесе, да се забрави. Д. Талев, ПК, 440. На няколко пъти чакаха Апостола да умре. Той се забравяше, краката и ръцете му често изстиваха, ала ще мине ден-два и ще се размърда и ще забълнува. Д. Немиров, Б, 219.
◊ Зло да те забрави. Разг. Употребява се като извинение, че са забравили някого, обикн. за нещо хубаво. – Защо не донесохте и на мен от маслинките? – каза Игнат. – Носим ти, братовчед, как да не ти носим! Ама аз не съм ли ти ги дал още? Тюх, как забравих? Зло да те забрави! Кл. Цачев, В, 45. Само верният Гочо захвана да пие по-много и по тая причина, забравяше си длъжностите, т.е. не ми донасяше ядение. – А-а-а! Да та забрави злото, ей сега отивам в дюгена да ти купя едно друго. З. Стоянов, ЗБВ I, 252. <И> името си забравям / забравя. Разг. 1. Обикн. в бъд. Много се изплашвам, обърквам, слисвам се и онемявам. – Четири килограма и нещо! Само люспите му [на чудовището] са три сантиметра най-малко! Да ти дръпне такова, името си ще забравиш! А. Наковски, МПП, 153. 2. Притеснен съм много от нещо, не мога да се съвзема, да се окопитя. – Да не са болни нещо – уплашено наведе лицето си към него Мишо. – Не, здрави са, но нали знаеш, натиснала ги е работата, че, както се казва, името си човек забравя. М. Яворски, ХСП, 195. Отишъл Шабан за мечки, пушката си забравил. Диал. Ирон. За разсеян човек.