отвѝквам - първо лице, единствено число, сегашно време отвѝкваш - второ лице, единствено число, сегашно време отвѝква - трето лице, единствено число, минало свършено време отвѝкваме - първо лице, множествено число, сегашно време отвѝквате - второ лице, множествено число, сегашно време отвѝкват - трето лице, множествено число, сегашно време отвѝквах - първо лице, единствено число, минало несвършено време отвѝквахме - първо лице, множествено число, минало несвършено време отвѝквахте - второ лице, множествено число, минало несвършено време отвѝкваха - трето лице, множествено число, минало несвършено време отвѝкваше - трето лице, единствено число, минало несвършено време отвѝквай - второ лице, единствено число, повелително наклонение отвѝквайте - второ лице, множествено число, повелително наклонение отвѝкващ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие отвѝкващия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие отвѝкващият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие отвѝкваща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие отвѝкващата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие отвѝкващо - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие отвѝкващото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие отвѝкващи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие отвѝкващите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие отвѝквайки - деепричастие отвѝквал - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие отвѝквалия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие отвѝквалият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие отвѝквала - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие отвѝквалата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие отвѝквало - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие отвѝквалото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие отвѝквали - множествено число, минало несвършено деятелно причастие отвѝквалите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие
ОТВЍКВАМ1, -аш, несв.; отвѝкна, -еш,
мин. св. -ах, св. 1. Непрех. Освобождавам се от някакъв навик, привичка; отучвам се. Противоп. навиквам, свиквам, привиквам. Изпърво Джонко се свенеше да разпусне душа. — Ти пей, щом можеш, — му каза един стар разбойник. — Ако са те за зло затворили, момче, ти пей сега, че после ще отвикнеш: тука отвиква човек да пее, не е като навън. А. Страшимиров, ЕД, 153. — Ти какво си се опуйчила? — Защо пък опуйчила, все с такива просташки думи си служиш — каза тя, готова да се разсърди. — Е, сбърках, Райне. Трябваше да кажа: защо нямаш настроение, ама на, отвикнах да се изразявам купешки, прощавай. Ем. Станев, ИК I и II, 38. — Марийо, отвикнал съм от работата! — Тъй е, когато човек по цели дни лежи под дебели сенки! К. Петканов, Х, 167. А народът, като отвиква от строгия еднообразен ред в богослужението, изгубва благоговението към свещените обряди, наместо да поддържа с тях своето благочестие. ПСп, 1873, кн. 7-8, 63. Те [гражданите] малко по малко отвикнали от трудолюбивия, смирен живот и навикнали да си минуват времето на мегданите в безчислени разговори и препирни за правлението. Н. Михайловски, РВИ (превод), 138.Виж повече2. Прех. Отучвам някого от нещо, правя да се освободи от някакъв навик, привичка. Ами Илия Койнов? Добър стопанин, ама не можеш го отвикна лесно от частническите му табихети. А. Гуляшки, СВ, 320.
ОТВЍКВАМ СЕ несв.; отвѝкна се св., непрех. Рядко. Отвиквам (в 1 знач.). Ергените, особено свинарчетата, които от нищо не земат и не се отвикват да пекат и ядат крадени прасци, често си разправяха през смях за тая греда в училищната изба и за къде и как бие пандуринът. А. Страшимиров, ЕД, 91. За да би познали божията воля и да ся отвикнат от всичко, чтото било противно богу, бог написал десят заповеди и заповядал Мойсею да ги предаде народу. Г. Йошев, КВИ (превод), 40.
ОТВЍКВАМ2, -аш, несв.; отвѝкна, -еш, мин. св. -ах, св., прех. и непрех. Диал. Извикам, изрека (обикн. с висок глас). Пена ми викна, отвикна: / — „Де се бе чуло, видяло / две сестри до две йетърви, / два брата, два баджанака!“ Нар. пес., СбНУ ХХХIХ, 152. Как отвикнала Марге невяста: / — Кой ми е кадър, кадър и вреден, / да ми доведе от море лоза, / от море лоза с бяло грозде, / той ще да земе Марге невяста. Нар. пес., СбНУ ХХХVI, 43.
ОТВЍКВАМ СЕ несв.; отвѝкна се св., непрех. Диал. Отвиквам2.