забъ̀рзвам - първо лице, единствено число, сегашно време забъ̀рзваш - второ лице, единствено число, сегашно време забъ̀рзва - трето лице, единствено число, минало свършено време забъ̀рзваме - първо лице, множествено число, сегашно време забъ̀рзвате - второ лице, множествено число, сегашно време забъ̀рзват - трето лице, множествено число, сегашно време забъ̀рзвах - първо лице, единствено число, минало несвършено време забъ̀рзвахме - първо лице, множествено число, минало несвършено време забъ̀рзвахте - второ лице, множествено число, минало несвършено време забъ̀рзваха - трето лице, множествено число, минало несвършено време забъ̀рзваше - трето лице, единствено число, минало несвършено време забъ̀рзвай - второ лице, единствено число, повелително наклонение забъ̀рзвайте - второ лице, множествено число, повелително наклонение забъ̀рзващ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие забъ̀рзващия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие забъ̀рзващият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие забъ̀рзваща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие забъ̀рзващата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие забъ̀рзващо - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие забъ̀рзващото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие забъ̀рзващи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие забъ̀рзващите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие забъ̀рзвайки - деепричастие забъ̀рзвал - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие забъ̀рзвалия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие забъ̀рзвалият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие забъ̀рзвала - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие забъ̀рзвалата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие забъ̀рзвало - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие забъ̀рзвалото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие забъ̀рзвали - множествено число, минало несвършено деятелно причастие забъ̀рзвалите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие
ЗАБЪ̀РЗВАМ, -аш, несв.; забъ̀рзам, -аш, св. 1. Непрех. Започвам да бързам, да се движа бързо или по-бързо; забързвам се.
Изпълзяхме от храстите и забързахме по тесния път. Може би малко непредпазливо бързахме или аз тъй си мислех. П. Вежинов, ЗНН, 140. Пазачът забърза да настигне кмета, който с агронома бързаше към кметското наместничество. Н. Кирилов, ПД, 92. Никой не го е видял да забърза или да се залише да тръгне по-полека: той винаги вървеше с отмерени стъпки. М. Георгиев, Избр. разк., 94. Дядо Недко се развълнува, забърза колкото можеше, повдигна калпака си и целуна треперящата десница на попа. Й. Йовков, Ж 1945, 90. // Прех. В съчет. със стъпка, крачка, темпо и под. Започвам да се движа по-бързо; забързвам се. Противоп. забавям1. За да го настигна, се наложи да забързам малко темпото.Виж повече2. Прех. и непрех. Започвам да върша, извършвам нещо по-бързо; забързвам се. Противоп. забавям1. Музиката „тече във времето“. Това ограничение създава проблем, тъй като в другите човешки дейности, в речта например, можем да забавим, да помислим, да забързаме, където е лесно или не е толкова важно, да преразкажем със свои думи. ГШУПФ, 2012, т. 16, 152.
3. Прех. Увеличавам скоростта на извършването или развитието на нещо (растеж, темп, процес и под.). Противоп. забавям1. Има няколко начини да забързаме метаболизма, сред които е и контрастният душ. Земя, 2016, бр. 67 [еа]. Ако в организма са започнали липолитични процеси (изгаряне на мазнините), ни е необходимо да забързаме циркулацията на лимфата, за да освободим тъканите от метаболитните продукти (продуктите на разпада). Бела, 2013, бр. 7, 25. забързвам се, забързам се страд. от забързвам във 2 и 3 знач.
ЗАБЪ̀РЗВАМ СЕ несв.; забъ̀рзам се св., непрех. Забързвам (в 1 и 2 знач.). – Каква ти е стоката? – попита най-сетне Кочо Глаушев. – Не се вижда. – Ето, ето – забърза се услужливо влахът. – Сега ще покажа. Д. Талев, ПК, 321. Другарят ми по-често захваща да ме спира, като вижда, че се забързвам. К. Величков, ПССъч. I, 50. Добитъците уплашено напрягаха сили и се забързваха няколко крачки напред. К. Велков, СБ, 15.