бъ̀рзам - първо лице, единствено число, сегашно време бъ̀рзаш - второ лице, единствено число, сегашно време бъ̀рза - трето лице, единствено число, минало свършено време бъ̀рзаме - първо лице, множествено число, сегашно време бъ̀рзате - второ лице, множествено число, сегашно време бъ̀рзат - трето лице, множествено число, сегашно време бъ̀рзах - първо лице, единствено число, минало несвършено време бъ̀рзахме - първо лице, множествено число, минало несвършено време бъ̀рзахте - второ лице, множествено число, минало несвършено време бъ̀рзаха - трето лице, множествено число, минало несвършено време бъ̀рзаше - трето лице, единствено число, минало несвършено време бъ̀рзай - второ лице, единствено число, повелително наклонение бъ̀рзайте - второ лице, множествено число, повелително наклонение бъ̀рзащ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие бъ̀рзащия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие бъ̀рзащият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие бъ̀рзаща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие бъ̀рзащата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие бъ̀рзащо - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие бъ̀рзащото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие бъ̀рзащи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие бъ̀рзащите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие бъ̀рзайки - деепричастие бъ̀рзал - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие бъ̀рзалия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие бъ̀рзалият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие бъ̀рзала - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие бъ̀рзалата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие бъ̀рзало - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие бъ̀рзалото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие бъ̀рзали - множествено число, минало несвършено деятелно причастие бъ̀рзалите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие
1 бързам - забързвам - забързвам се - побързвам - разбързвам се - разтичвам се 2 бързам - избързвам - прибързвам
Виж повече
- 1. бързам
- - Бързам като вдовица на одър
Виж повече- - Бързам като гущер въз (връз) баир
- - Бързам като жаба през угар
- - Бързам като желка през угар
- - Бързам като на воденицата долния камък
- - Бързам като пале пред майка си
- - Бързам като попадия в плевник
- - Бързам като поп за порязаница (порязаници)
- - Бързам като просяк на задушница
- - Бързам като пуле пред майка си
- - Бързам като пърле пред майка си
- - Бързам като таралеж за мерудия
- - Бързам с душица
- - Като рак на бързей, бързам
- - Бързам като попадия пред поп
- - Бързам като циганче пред майка си
БЪ̀РЗАМ, -аш, несв. 1. Непрех. Вървя, движа се с голяма скорост. А непознатият все бързаше с широки крачки, с разперени ръце, усмихнат. Й. Йовков, ПГ, 5. Вървеше бавно, нямаше закъде да бърза. М. Грубешлиева, ПИУ, 297. Бърза, бърза, умори се и спря под една круша да си почине. А. Каралийчев, ПС I, 39. Бързай, странник, върви скоро / къща бащина да стигнеш. Хр. Ботев, Съч. 1929, 22. Параходът пресичаше залива и.. бързаше към открито море. Ст. Дичев, ЗС I, 316. Бърза бързоструйна Струма, / тайна в хладка гръд таи. Т. Траянов, ББ, 15. Който много бърза, назад изостава. Погов. Не бързай да ся не спрепнеш. Погов., Н. Геров, РБЯ I, 73.
2. Непрех., обикн. със следв. изреч. със съюз да, често с предл. с. Старая се да направя, да свърша, да завърша нещо скоро, за кратко време. Колкото и да бяха бързали в дните, преди да се обяви въстанието, останала бе още много несвършена работа в тия високи планински места, дето всичко зрееше по-късно. Д. Талев, И, 534. Тополчани не знаеха, кога е ден, кога е нощ, толкова бързаха с оранта. К. Петканов, СВ, 21. В Богинка момите бързат с премените си. Само Билянка за нищо не иска да знае. Нито тъче, нито везе копринени поли. К. Петканов, ОБ, 6. Ръцете и дрехите му бяха зацапани с вар,.. Предстоеше му женитба и той бързаше да измаже къщата, в която беше отредено да въведе невестата си. Д. Ангелов, ЖС, 79. От време на време тя оправяше над челото рохкавите кичури на косата си и продължаваше да пише. Тя бърза да свърши всичко, защото подир два деня ще се жени. Елин Пелин, Съч. II, 112. // Прех. Разг. Със следв. изр. със съюз да. Силно желая, полагам усилие да осъществя нещо в най-близко време или преди други. Полъхваше хлад, някоя звезда се откъсваше от небето и ние бързахме да се приберем в къщи. Й. Йовков, СЛ, 156. Разчу се, че.. Велко спасил с голяма смелост околийската чета от сигурна гибел. Дона се гордееше Велко. Всеки бързаше да ѝ каже по нещо: — Твоят Велко спасил четата, учителке. Д. Талев, И, 416. Той настръхваше от тази мисъл и бързаше да я пропъди. Г. Караславов, Тат., 242-243. Пролетта наближава и той [Левски] бързаше да влее усилията си в общите приготовления и да вземе участие в борбата. Ив. Унджиев, ВЛ, 66. Дето бърза мома да се жени, налита на крастави ергени. Погов.
3. Непрех. Върша, работя, изработвам нещо за прекалено кратък срок, припряно. „Бързай, бяла Недо, облог с тебе бия, — / не те ли спреваря, давам, душо блага, / пръстен на ръката, нанизи на шия, / и сърце придавам — придан тебе драга.“ П. П. Славейков, Събр. съч. I, 165. И каза: „Деца! Елате сега да разкажете нещо из уст, някоя сказка или някое стихотворение. Само недейте бърза!“ Й. Груев, КН 7 (превод), 49. „Ха сега на работа, на работа, момчета, ама се зимайте за нея полека, не бързайте!“ Н. Бончев, ТБ (превод), 37. Най-главното: не бързайте! Добре гласи народната пословица — бързата кучка слепи кучета ражда. Р. Каролев, РЗМ, 52.
4. Прех. и непрех. с предл. с. Разг. Желая нещо да бъде изработено или да стане за кратко време, в кратък срок. Дигнах се и право при кварталния дърводелец. — Слушай, комшу — му казах, — да вземеш да ми измайсториш една закачалка, а? Каквото струва там, ще си платя. Само че много я бързам, за утре ми трябва. Ем. Робов, Ст, 1965, бр. 1006, 1. — Е, то се знае — рече сериозно бай Митю,.., като се наведе, за да разгледа по-внимателно мотиките. — Бързаш ли ги? — Бързам ги, бай Митьо — рекох аз, — днес ще окопаваме царевицата. К. Калчев, ПИЖ, 142. Когато след малко седнаха да се хранят, Чарли се опита да поднови разговора, но като видя, че няма да научи нищо ново, замълча и разтревожен се замисли. „Защо Тороманова бърза така с роклите си? Да не би да се гласят някъде да бягат?“ П. Вежинов, СО, 83. Бързам вечерята. Δ Бързам сватбата.
5. Непрех. Нямам време за губене, чакане, понеже имам неотложна работа. Ето преди малко те дири Станко от Осмар. Казах му да те почака, но не ще — бързал бил. Ст. Чилингиров, ХНН, 146. Погледна го само веднъж косо, някак учудено, и каза: — Бързам. Трябва да отида в село да говоря по телефона с агронома.. И. Петров, НЛ, 38. Илия се надигна и стана.. С него станаха да си ходят почти всички. И не че бързаха или че имаха нещо работа, а защото крайненци бяха попрехвърлили вече, често се обръщаха,.. и само гледаха с кого да се счепкат. Й. Йовков, ЧКГ, 41. Гост, който бърза, квасник ляб дочаква. Нар. пес., СбНУ ХХХVIII, 181.
6. Непрех. Разг. В пов. с отриц. не. Имай търпение, чакай, потърпи. — Ама как? Това ми кажи ти мене! — .. — Не бързай, ще ти кажа. Й. Йовков, СЛ, 146. — Наистина ли е болна Дафина? — обезпокои се Рилски. — Не бързай — болестта ѝ не е опасна. К. Петканов, В, 159-160. бързам се страд. (във 2 и 4 знач.). бърза се безл. Войниците чувствуваха, че става нещо не съвсем добро и че трябва да се бърза. Й. Йовков, Разк. I, 72. Остава сега да се определи, каква ще бъде заплатата на директора на Академията. Впрочем с този въпрос няма да се бърза. Ал. Константинова, Съч., 106.