загъ̀рбвам - първо лице, единствено число, сегашно време загъ̀рбваш - второ лице, единствено число, сегашно време загъ̀рбва - трето лице, единствено число, минало свършено време загъ̀рбваме - първо лице, множествено число, сегашно време загъ̀рбвате - второ лице, множествено число, сегашно време загъ̀рбват - трето лице, множествено число, сегашно време загъ̀рбвах - първо лице, единствено число, минало несвършено време загъ̀рбвахме - първо лице, множествено число, минало несвършено време загъ̀рбвахте - второ лице, множествено число, минало несвършено време загъ̀рбваха - трето лице, множествено число, минало несвършено време загъ̀рбваше - трето лице, единствено число, минало несвършено време загъ̀рбвай - второ лице, единствено число, повелително наклонение загъ̀рбвайте - второ лице, множествено число, повелително наклонение загъ̀рбващ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие загъ̀рбващия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие загъ̀рбващият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие загъ̀рбваща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие загъ̀рбващата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие загъ̀рбващо - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие загъ̀рбващото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие загъ̀рбващи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие загъ̀рбващите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие загъ̀рбвайки - деепричастие загъ̀рбвал - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие загъ̀рбвалия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие загъ̀рбвалият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие загъ̀рбвала - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие загъ̀рбвалата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие загъ̀рбвало - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие загъ̀рбвалото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие загъ̀рбвали - множествено число, минало несвършено деятелно причастие загъ̀рбвалите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие загъ̀рбван - единствено число, мъжки род, нечленувано, страдателно причастие загъ̀рбвания - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, страдателно причастие загъ̀рбваният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, страдателно причастие загъ̀рбвана - единствено число, женски род, нечленувано, страдателно причастие загъ̀рбваната - единствено число, женски род, членувано, страдателно причастие загъ̀рбвано - единствено число, среден род, нечленувано, страдателно причастие загъ̀рбваното - единствено число, среден род, членувано, страдателно причастие загъ̀рбвани - множествено число, нечленувано, страдателно причастие загъ̀рбваните - множествено число, членувано, страдателно причастие
ЗАГЪ̀РБВАМ, -аш, несв.; загъ̀рбя, -иш,
мин. св. -их, св., прех. 1. Заставам с гръб към някого или нещо. Слава седна до мъжа си, загърби го и продължаваше да плаче. Кл. Цачев, ГЗ, 13. Стиснах аз гъбата и тебешира, готов да загърбя децата и да запълня черната дъска с разкривените цифри и лесните третоотделенски задачи. О. Василев, ЖБ, 353.Виж повече2. Прен. Преставам да се занимавам с някого или нещо и проявявам безразличие. – Не е на добро каквото е тръгнало по село. Къде са младите? Божик е, а ги няма. Не ги тегли сърцето към молитви, господ да ги съди. Загърбили са и ред, и прилика. М. Смилова, ДСВ, 101. Преди седмица почистихме стадиона, така че не загърбваме и спорта в града. Вид., 2011, бр. 81, 5. Предприятия, които загърбват изискванията на европейските стандарти, няма да могат да изнасят своята продукция. загърбвам се, загърбя се страд. и взаим.
ЗАГЪ̀РБВАМ СЕ несв.; загъ̀рбя се св., непрех. Диал. 1. Обръщам се с гръб към някого или нещо. Всички девойки опипваха колета любопитно. Но тя си седна на леглото, разпечата колета, загърби се към другарките си и чак като се нахрани, се сети да даде курабийка на една, която се въртеше край нея. Ст. Даскалов, СД, 455. Сърцето на Свиленка трепна. Да, да. Ето го целият-целеничък Тренчо. Да му се обажда ли Свиленка, или да се загърби и нека си отмине нататък. Кр. Григоров, И, 106-107. Не знаеха как да постъпят и току се разсърдиха на баща ми, загърбваха се и не го поздравяваха. Й. Вълчев, РЗ, 149.
2. Прегърбвам се, навеждам се напред, така че изпъква гърбът ми. Додю пък се загърби и взе да чука нещо с тесла по кревата. Ил. Волен, БХ, 65. – Благодарим ти, благодарим ти – закима глава старецът, па току бодна кравиците и се загърби напред. О. Василев, ЖБ, 82.