зада̀вям - първо лице, единствено число, сегашно време зада̀вяш - второ лице, единствено число, сегашно време зада̀вя - трето лице, единствено число, минало свършено време зада̀вяме - първо лице, множествено число, сегашно време зада̀вяте - второ лице, множествено число, сегашно време зада̀вят - трето лице, множествено число, сегашно време зада̀вях - първо лице, единствено число, минало несвършено време зада̀вяхме - първо лице, множествено число, минало несвършено време зада̀вяхте - второ лице, множествено число, минало несвършено време зада̀вяха - трето лице, множествено число, минало несвършено време зада̀вяше - трето лице, единствено число, минало несвършено време зада̀вяй - второ лице, единствено число, повелително наклонение зада̀вяйте - второ лице, множествено число, повелително наклонение зада̀вящ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие зада̀вящия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие зада̀вящият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие зада̀вяща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие зада̀вящата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие зада̀вящо - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие зада̀вящото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие зада̀вящи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие зада̀вящите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие зада̀вяйки - деепричастие зада̀вял - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие зада̀вялия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие зада̀вялият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие зада̀вяла - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие зада̀вялата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие зада̀вяло - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие зада̀вялото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие зада̀вяли - множествено число, минало несвършено деятелно причастие зада̀вялите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие зада̀вян - единствено число, мъжки род, нечленувано, страдателно причастие зада̀вяния - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, страдателно причастие зада̀вяният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, страдателно причастие зада̀вяна - единствено число, женски род, нечленувано, страдателно причастие зада̀вяната - единствено число, женски род, членувано, страдателно причастие зада̀вяно - единствено число, среден род, нечленувано, страдателно причастие зада̀вяното - единствено число, среден род, членувано, страдателно причастие зада̀вяни - множествено число, нечленувано, страдателно причастие зада̀вяните - множествено число, членувано, страдателно причастие
ЗАДА̀ВЯМ1, -яш, несв.; задàвя, -иш,
мин. св. -их, св., прех. Започвам да давя1. Вълкът задави овцата. задавям се, задавя се страд.Виж повечеЗАДА̀ВЯМ СЕ несв.; задàвя се св., непрех. Започвам да се давя.
ЗАДА̀ВЯМ2, -яш, несв.; задàвя, -иш, мин. св. -их, св., прех. 1. За малки части храна или капки течност – влизам в дихателната тръба и преча на дишането. Теньо отиваше от врата на врата, дигаше хората от трапезата, усмихнат им шепнеше нещо и бърже-бърже ги оставяше. Те се връщаха на трапезата, но хлябът ставаше твърд и ги задавяше. К. Петканов, МЗК, 11. Влезе в стаичката и надигна шишето с топла бира, когато едно ново яростно друсане на желязната врата го задави. Й. Попов, СЛ, 143. Отровно да беше месото, нямаше тъй бързо да го задави. Н. Каралиева, Н, 118.
2. За дим, кашлица и др. – причинявам затруднено, тежко дишане; задушавам, душа, давя1. Той разпръсва с ръка дима от цигарата ми, който го задавя, и отново обърсва потта си. Б. Райнов, НН, 303. Пушекът от скарата ги задавяше и те кашляха един след друг. М. Грубешлиева, ПИУ, 71. Но кашлицата го задави и той пресегна за шишенцето с капките, които го успокояваха. Ст. Дичев, ЗС I, 373. // За сълзи, плач и под. – затруднявам дишането у някого, като предизвиквам усещане, че засядам в гърлото; задушавам. Прекрачи плахо прага и спускайки се да ме прегърне, тихо промълви: „А бре, жив ли си?“ – и повече не можа да каже, сълзите го задавиха. Сл. Трънски, Н, 135-136. За миг всички замълчаха, бореха се с вълнението си и сълзите, които ги задавяха. Д. Спространов, ОП, 200.
3. Прен. За много силно чувство, преживяване – причинявам мъка, страдание някому, мъча някого, като създавам усещане че нещо засяда в гърлото му; давя1, душа, задушавам. Старата не допускаше, че хрисимата наглед снаха ще се хвърли така върху нея и с такъв заповеднически глас ще я изпъди от леглото на детето. Скрита, остра, отмъстителна жлъч пресече краката ѝ и я задави. Г. Караславов, Тат., 230-231. Страхът му растеше неудържимо, задавяше го, спираше дъха му и той вече едва държеше в омалелите си ръце поводите на коня. П. Вежинов, ВП, 30. Прогизнал се връщаш дома / .. / От мъка очите горят. / Гърдите омраза задавя. Н. Вапцаров, Избр. ст, 1946, 53.
4. Прен. Правя да стане приглушен, сподавен или да заглъхне (глас, вик и под.); заглушавам. Старецът подигна очи: Българи! Тия лица и тия униформи, които се явяваха само в сънищата му, бяха пред него. Някакъв тежък камък притисна гърдите му и задави гласа му. Й. Йовков, Разк. I, 130. Сърцето ѝ силно биеше и нещо страшно вълнуваше гърдите ѝ, задавяше думите ѝ и очите ѝ се наливаха със сълзи. Елин Пелин, Съч. I, 82-83.
5. Прен. Обикн. за бурен – като покривам нещо, преча на правилното му развитие; заглушавам, задушавам. Бурените толкова се намножиха и израснаха, че задавиха поникналото жито.
6. Прен. Вземам превес над нещо; потушавам, потискам. Общият разговор беше за представлението и той задави всички други обществени и семейни сплетни. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 100. Тоя тайнствен припев за миг задавя сънливите усърдни молитви на отца Игнатия. Елин Пелин, Съч. II, 139. Радостта, че отива на София, задавяше всички други чувства и я правеше горда. Ст. Даскалов, СД, 200. До обед немците мълчаха. Към обед техните оръдия заговориха, но за кратко, защото нашата артилерия ги задави. П. Велков, СДН, 229. задавям се, задавя се страд.
ЗАДА̀ВЯМ СЕ несв.; задàвя се св., непрех. 1. Влиза ми храна, течност в дихателното гърло, поради което дишам затруднено или преставам да дишам. Тогава коравото бобено зърно заседна на гърлото му и петленцето се задави. Падна на гърба си – нито шава, нито става. А. Каралийчев, ТР, 118. Графът глътна набързо мастиката, задави се и тупна с длан врата си. Д. Добревски, БКН, 50. Старата сипа тлъстата и лютива чорба. Христина вкуси и се задави. Тя преглътна и с беззвучен смях погледна майка си. Ем. Станев, ИК I и II, 183.
2. Не мога да поемам въздух, да дишам, задушавам се от дим, кашлица, сълзи и др. Мъжът влязъл вкъщи и се заловил за работа. Най-напред рекъл да накладе огъня. Палил го оттук, мушил го оттам, задавял се от дима и все не могъл да го разпали хубаво. Ран Босилек, Р, 82. Пуши дядо, кашля, задавя се, храчи в пепелта и се прозява. Кр. Григоров, Н, 196. Тя отново се задави в кашлица и отиде в съседната стая. М. Грубешлиева, ПП, 24. Тя се отпусна, грохна върху леглото и се задави в глух, неудържим плач. Г. Караславов, СИ, 203. // Дишам затруднено, тежко поради силно вълнение, чувство. – Не бъркай закона с човешкия дълг! – Ирина се задави от възмущение. – Ти не можеш да я захвърлиш като парцал, след като умря баща ѝ, след като си присвои „Никотиана“ чрез нея! Д. Димов, Т, 193. Стела усети, че се задави от радост и едновременно от скрита болка. Ем. Коралов, ДП, 169.
3. Техн. За машина, мотор – издавам хрипкав, дрезгав звук, показващ възникване на затруднение при запалването или при работата на двигателя, обикн. при подаване на повече гориво, при студен двигател и пр. Оттук почваше стръмният път по древно шосе, което бяха модернизирали. С много завои и горещ наклон, по който моторите се задавяха и виеха дълго и тъжно. Вл. Свинтила, НК, 17. Сенебирлията седна срещу барабана и започна да подава, като бясно тъпчеше ръкойките и все още викаше към работниците. Изведнъж батозата се задави, запъна се и после пак загърмя празна. Й. Йовков, ВАХ, 147.
4. Диал. Тъпча си устата и ям с бързина. – Погледни го, какъв се е задавил! Н. Геров, РБЯ II, 63.