залѝсвам - първо лице, единствено число, сегашно време залѝсваш - второ лице, единствено число, сегашно време залѝсва - трето лице, единствено число, минало свършено време залѝсваме - първо лице, множествено число, сегашно време залѝсвате - второ лице, множествено число, сегашно време залѝсват - трето лице, множествено число, сегашно време залѝсвах - първо лице, единствено число, минало несвършено време залѝсвахме - първо лице, множествено число, минало несвършено време залѝсвахте - второ лице, множествено число, минало несвършено време залѝсваха - трето лице, множествено число, минало несвършено време залѝсваше - трето лице, единствено число, минало несвършено време залѝсвай - второ лице, единствено число, повелително наклонение залѝсвайте - второ лице, множествено число, повелително наклонение залѝсващ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие залѝсващия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие залѝсващият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие залѝсваща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие залѝсващата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие залѝсващо - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие залѝсващото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие залѝсващи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие залѝсващите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие залѝсвайки - деепричастие залѝсвал - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие залѝсвалия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие залѝсвалият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие залѝсвала - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие залѝсвалата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие залѝсвало - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие залѝсвалото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие залѝсвали - множествено число, минало несвършено деятелно причастие залѝсвалите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие залѝсван - единствено число, мъжки род, нечленувано, страдателно причастие залѝсвания - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, страдателно причастие залѝсваният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, страдателно причастие залѝсвана - единствено число, женски род, нечленувано, страдателно причастие залѝсваната - единствено число, женски род, членувано, страдателно причастие залѝсвано - единствено число, среден род, нечленувано, страдателно причастие залѝсваното - единствено число, среден род, членувано, страдателно причастие залѝсвани - множествено число, нечленувано, страдателно причастие залѝсваните - множествено число, членувано, страдателно причастие
ЗАЛЍСВАМ, -аш, несв.; залѝсам, -аш и (диал.) залѝша, -еш,
мин. св. залѝсах, св., прех. 1. Отвличам, отклонявам вниманието на някого от нещо, като го насочвам към друго нещо. – Надумват се двамата – тя да ме залисва във воденицата, а той да краде дърва. Й. Йовков, Разк. I, 57. Трябва да ги залиса, да отклони нанякъде вниманието им. Но как? С какво? П. Вежинов, ДБ, 177. Димовица искаше да каже нещо и за артелчика, но при нея дойдоха няколко жени и я залисаха с въпроси. К. Петканов, МЗК, 92. – Кой ти гледа звездите! – отхвърли ги тя делово с ръчичката си. – Звездите залисват, а през лятото човек трябва на четири да си отваря очите. О. Василев, ЖБ, 297. // Разг. Укротявам, утешавам, успокоявам разплакано дете, като му отвличам вниманието с нещо; залъгвам2. Слава взема детето и го заведе пред огледалото. Тя започна да му говори, да го залисва и то млъкна. Кл. Цачев, ГЗ, 57.Виж повече2. Разг. Занимавам, забавлявам, развличам дете; бавя2. В съседната стая лежеше болно най-малкото дете на Раца Кочовица и Ния бе стояла при него да го залисва и гали. Д. Талев, ПК, 83. Той никак не бе научен да бави и залисва малки деца. Т. Влайков, Мис., 1896, кн. 3-4, 233.
3. Остар. и диал. Отнемам от времето на някого и му преча да върши нещо, като непрекъснато му отвличам вниманието. – Тя искаше да ти помага. Досега бе по-слабичка, па и детето я много залисваше. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 275. – Защо сватанакът си губи времето, а и нас залисва. Гост, гост. Добре дошъл, да се почерпим и си тръгвай. Кр. Григоров, Р, 73. То [детето] смайва и залисва всичките домашни, които никак си не могат да му пригодят. У, 1870, бр. 1, 8.
4. Диал. Замайвам, зашеметявам. Виното ма залиса. Н. Геров, РБЯ II, 86. залисвам се, залисам се страд.
ЗАЛЍСВАМ СЕ несв.; залѝсам се и (диал.) залѝша се св., непрех. 1. Отвличам, отклонявам вниманието си от нещо, като го насочвам към друго нещо. Мария беше все у майкини си. А той не смееше да я упрекне, само се залисваше в политическите работи из града, за да не мисли за това. В. Геновска, СГ, 228. Майка му и Куна отдавна бяха приготвили и скатали всичко, но те още се суетяха там, като си търсеха работа, за да се залисват. Г. Караславов, Т, 52. Опитах да вечерям – не вървеше, потърсих работа да се залисам, но виждах, че напразно се лутам ту тук, ту там – нищо не помагаше: мислите ми бяха другаде. Г. Райчев, Избр. съч. I, 197. Тя се отдръпна от прозореца и тръгна из къщи да си потърси някаква работа, да се залиса с други мисли. Д. Талев, ЖС, 39.
2. С предл. с, в, около. Занимавам се с някаква работа, изпълнявам някакви задължения, обикн. ежедневни и незначителни, които поглъщат времето и вниманието ми. Панчо, когато си бе дома, повече се залисваше с овцете и юничето. Т. Влайков, Съч. II, 140. Търговецът се залисваше в тефтерите и сроковете на полиците си. Ив. Вазов, Съч. IХ, 150. Хаджи Петър се залисваше много с тези гълъби. Току се катери по гълъбарниците им, лови ги, гледа ги отдолу, отгоре. Й. Йовков, АМГ, 67. – Обичам – каза Елин Пелин, – като поработя сутрин и като се уморя, да изляза вън в дворчето и да се залисвам около овошките и цветята. СбАСЕП, 250.
3. С предл. в, с, покрай или със следв. изр. със съюз да. Увличам се в някаква работа, във вършенето на нещо, поради което съм разсеян по отношение на други неща; заплесвам се. Той се беше залисал тъй дълбоко в трудната задача, че не сети кога мълчаливата Тонка стана от ниското столче. Ст. Дичев, ЗС I, 393. Попа се толкова залисал покрай търсенето на парите, щото не му дошло на ум да бега. М. Георгиев, Избр. разк., 224. – Ти се залиса да ни разправяш, та и забрави да си изпиеш кафето. Т. Влайков, Съч. II, 206. Децата току-що бяха нагласили тази играчка и до такава степен бяха се залисали в нея, че не се обърнаха дори да погледнат кой спря зад тях. Г. Караславов, Избр. съч. V, 358.
4. Отвличам, разсейвам вниманието си на различни страни и с незначителни неща; заплесвам се. Тя изглеждаше и двамата с един такъв строг поглед, с какъвто обикновено майстор изглежда своите чираци, когато нещо не мируват или се залисват. Т. Влайков, Мис., 1896, кн. 1, 11-12. – Ти днеска не плетеш кенета, Найдо. Момичето с алестите коси скочи като гузно. – Залисах се. Да си вървя. Счупих си иглата, че бях отишла за игли у дядо Гило. А той не можа да ги намери. А. Каменова, ХГ, 104-105.
5. Понякога с предл. с. Занимавам се, развличам се. – Защо правиш тези играчки? Каква полза имаш? Лицето на момчето засия: – Залисвам се. П. Бобев, ГЮМ, 10. Залисвам се в кюшето зад топлата пещ с шарената котка. Т. Влайков, Пр I, 41. Продаде си едничкото палто / и купи майка му на вехто малък / акордеон – да се залисва то, / дорде тя вади сухия им залък. Бл. Димитрова, Л, 240.
6. Преставам да плача, да се тревожа, укротявам се, успокоявам се, като отвличам вниманието си. Детето малко по малко се заглежда в него и се залисва. Д. Немиров, БЛ, 13.
– От гр. ζαλίζο ’замайвам, обърквам‘. (Вж. П. Скорчев, Гръцкият глагол в нашия народен говор, Език и литература, 1947, кн. 2, с. 20.)