замра̀ - първо лице, единствено число, сегашно време замрѐш - второ лице, единствено число, сегашно време замрѐ - трето лице, единствено число, сегашно време замрѐм - първо лице, множествено число, сегашно време замрѐте - второ лице, множествено число, повелително наклонение замра̀т - трето лице, множествено число, сегашно време замря̀х - първо лице, единствено число, минало несвършено време замря̀ - трето лице, единствено число, минало свършено време замря̀хме - първо лице, множествено число, минало несвършено време замря̀хте - второ лице, множествено число, минало несвършено време замря̀ха - трето лице, множествено число, минало несвършено време замрѐше - трето лице, единствено число, минало несвършено време замрѝ - второ лице, единствено число, повелително наклонение замря̀л - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие замрѐлия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие замрѐлият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие замря̀ла - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие замря̀лата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие замря̀ло - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие замря̀лото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие замрѐли - множествено число, минало несвършено деятелно причастие замрѐлите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие
- 1. замрял
- - Със замряло сърце
ЗАМРЯ̀Л, -а, -о, мн. -и.
Прич. мин. св. деят. от замра1 като прил. 1. Който постепенно е загубил силата си, активността си; отслабнал. Личеха следи от затъпкани лехи, следи от замрял живот, който очакваше мотичката на стопанката да разчупи твърдата зимна кора на земята. Д. Талев, ГЧ, 286. Замряла работа. // За чувства, страсти, вълнения и под. – който е намалил силата си; притихнал. А е така прозрачна тишината след плачове или замрял възторг. Г. Георгиев, ЖДМ [еа].Виж повече2. Прен. За обществен живот, занаят, търговия и под. – който е западнал, който е на изчезване. Погрижете се да подигнете благосъстоянието на нашия толкова обеднял град, да съживите замрелите занаяти и западналата търговия. Т. Влайков, Съч. III, 33. // Който е спрял с развитието си, останал е в определено положение, състояние и не се развива; застинал. Втора работна група да участва в изработването на замрялата нова стратегия за висшето образование, предлага Съветът на ректорите. Д, 2007, бр. 237 [еа].
3. Прен. Който е неподвижен, вцепенен и безмълвен, обикн. поради силен страх, ужас, силно преживяване; застинал, замръзнал. И ето че момиченцето застана там, замряло и неподвижно като кукла, с широко разперени ръце и разтворени пръсти. Очите му се смееха от щастие, а цялото му личице излъчваше неописуема радост. Т. Константинова, АБК (превод) [еа].
4. Прен. Който е напълно неподвижен. Машината едва-едва боботеше и изглеждаше, че корабът се плъзга неуловимо по замрялата вода. Н. Антонов, ВОМ, 30. Покрай оградата стърчаха сеното и листникът, обтягаше се с камарата, немееха замрелите овошки. Ил. Волен, БХ, 7. Кога му ръка улових, / ръка му ледна – студена, / уста му неми – замрели: – / умрял Неделчо – издъхнал! Ц. Церковски, Съч. II, 215-216. И в безумния миг на възторзи и сенки замрели / по безгрешния друм мойте бедни, ранени ръце ще зоват. Н. Лилиев, Ст 1932, 53. Ропотамо близо до устието е пълноводна с почти замряло течение и толкова бистра, че всичко личи ясно по тинестото ѝ дъно. ● Обр. В замрялата нощна тишина аз долавям и някои по-височко изказвани думи от шепота на нейната молитва. Т. Влайков, Пр I, 84.
5. Прен. За селище – опустял, безлюден. Защо дойдох в това селце замряло? / Кръвта на моя род ли ме повика / да видя как в тревата избуяла / изгубва се следата му велика? Ст. Стойчев, МП [еа].
◊ Със замряло сърце. С голямо вълнение, с безпокойство. Само ветровете дълго и проточено свиреха нощем. Със замряло сърце ги слушаше Стела. И с разпалени, жадни очи се взираше към горите. Ем. Коралов, ДП, 162. Те го [апостола] слушаха със замрели сърца и не се насищаха да го гледат. Д. Талев, И, 56. Два червени коня препускат срещу нея. Тя е на пътя им, чака ги със замряло сърце. К. Петканов, БД, 181.