застѝна - трето лице, единствено число, минало свършено време застѝнеш - второ лице, единствено число, сегашно време застѝне - трето лице, единствено число, сегашно време застѝнем - първо лице, множествено число, сегашно време застѝнете - второ лице, множествено число, сегашно време застѝнат - трето лице, множествено число, сегашно време застѝнах - първо лице, единствено число, минало свършено време застѝнахме - първо лице, множествено число, минало свършено време застѝнахте - второ лице, множествено число, минало свършено време застѝнаха - трето лице, множествено число, минало свършено време застѝнех - първо лице, единствено число, минало несвършено време застѝнеше - трето лице, единствено число, минало несвършено време застѝнехме - първо лице, множествено число, минало несвършено време застѝнехте - второ лице, множествено число, минало несвършено време застѝнеха - трето лице, множествено число, минало несвършено време застинѝ - второ лице, единствено число, повелително наклонение застинѐте - второ лице, множествено число, повелително наклонение застѝнал - единствено число, мъжки род, нечленувано, минало свършено деятелно причастие застѝналия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие застѝналият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие застѝнала - единствено число, женски род, нечленувано, минало свършено деятелно причастие застѝналата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие застѝнало - единствено число, среден род, нечленувано, минало свършено деятелно причастие застѝналото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие застѝнали - множествено число, нечленувано, минало свършено деятелно причастие застѝналите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие застѝнел - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие застѝнела - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие застѝнело - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие застѝнели - множествено число, минало несвършено деятелно причастие
ЗАСТЍНАЛ, -а, -о,
мн. -и. Прич. мин. св. деят. от застина като прил. 1. Който е изгубил от топлината си. Замират вълни до брега, лагуни оглеждат застинал вулкан. Над бели скали се издига дъга. Везни, 1920, кн. 1, 3. Замъгленото лице на дядо Митю светна, сякаш слънчевите лъчи сгряха застиналата кръв старческа. Пч, 1919, кн. 7, 97.Виж повече2. За лава, разтопен метал, стъкло и под. – който е втвърден след изстудяване, изстиване. Морето беше тихо и гладко, застинало стъкло и ослепително блещеше под слънцето. Й. Йовков, Разк. ІІ, 54. Чак сега Евстати разбра какво нещо е истинската, черноземна кал. Не беше тиня, а дълбока, застинала каша от туткал. А. Гуляшки, МТС, 39. Лавовият поток не могъл да унищожи само църковната камбанария, която и досега стърчи над застиналата лава. Хр. Тилев, В, 64.
3. Прен. Който е спрял движението си, заемайки определено статично положение; неподвижен. Още не беше съмнало и градът изглеждаше застинал с белите си неми къщи. Н. Антонов, ВОМ, 31. Чудесни са тия хълмове! Те приличат на застинали бели вълни. П. Славински, МСК, 87. Шипка и Бузлуджа – два хвърлени камъка / на голямата наша планета! / Шипка и Бузлуджа – два застинали пламъка / и две стъпала към небето. Д. Дамянов, ПОС, 17. // Прен. Който не се изменя, не се развива и остава един и същ. Езикът не е застинала форма, веднъж завинаги подчинена на граматическите правила. Н. Лилиев, Съч. ІІІ, 131. Застиналият град внушава своето минало, сякаш е подминат от големите промени на съвременния свят.
4. Прен. За изражение, гримаса, поглед – който се е запазил, задържал, обикн. като израз на някакво чувство, настроение, преживяване. Керим пехливан пръв плесна ръце, провикна се и със застинала усмивка на лицето си, подаде ръка на Сали. К. Петканов, Х, 11. // Прен. За чувство, настроение, отношение – който е запазен, останал и личи в очите, погледа. Той се вгледа в това изгаснало и безжизнено лице, забеляза вторачения поглед и това чудно умиление, което беше застинало на него. ЕЛ, 1997, кн. 1-2 [еа]. От тъмния ъгъл на стаичката Николай Чудотворец гледаше със застинало равнодушие. Ем. Манов, БГ, 175.
5. Който е неподвижен, безчувствен, безизразен. Взря се като изумен в бялото, застинало лице на мъртвеца, изхлипа глухо, задави се и се преви. Г. Караславов, ОХ ІІІ, 530.
6. Прен. Който е станал безразличен, равнодушен. Още през първите две-три минути той вметна няколко сполучливи закачки, няколко остроумни шеги, които като че освежиха застиналата публика. Г. Караславов, ОХ ІІІ, 147.