занима̀телен - единствено число, мъжки род, нечленувано занима̀телния - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член занима̀телният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член занима̀телна - единствено число, женски род, нечленувано занима̀телната - единствено число, женски род, членувано занима̀телно - единствено число, среден род, нечленувано занима̀телното - единствено число, среден род, членувано занима̀телни - множествено число, нечленувано занима̀телните - множествено число, членувано
ЗАНИМА̀ТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. 1. Който умее да занимава, да забавлява; забавен, интересен.
Премного занимателен разказвач беше Елин Пелин. СбАСЕП, 166.Виж повече2. Който по съдържание, по характер е забавен, интересен, развлекателен. Човек, който е лишен от дарбата да води занимателен и умен разговор, е за оплакване. Ив. Вазов, Съч. IХ, 135. Русият словоохотлив чех ни разказа много занимателни неща от войната в Корея. Г. Караславов, Избр. съч. III, 33. Стихотворението е написано в лека, занимателна, на места полушеговита форма. С, 1951, кн. 1, 166. Като говори за грабителствата, които са правиле в онова време в България печенезите и половците, г. Иречек не споменува за заминуването на кръстоносците през България, макар че за това нещо има доста занимателни исторически свидетелства. М. Дринов, ПСп, 221.
– От рус. занимательный.