Основна форма: запрѝмчвам - Глагол личен, несвършен вид, преходен

Форми:

запрѝмчвам - първо лице, единствено число, сегашно време
запрѝмчваш - второ лице, единствено число, сегашно време
запрѝмчва - трето лице, единствено число, минало свършено време
запрѝмчваме - първо лице, множествено число, сегашно време
запрѝмчвате - второ лице, множествено число, сегашно време
запрѝмчват - трето лице, множествено число, сегашно време
запрѝмчвах - първо лице, единствено число, минало несвършено време
запрѝмчвахме - първо лице, множествено число, минало несвършено време
запрѝмчвахте - второ лице, множествено число, минало несвършено време
запрѝмчваха - трето лице, множествено число, минало несвършено време
запрѝмчваше - трето лице, единствено число, минало несвършено време
запрѝмчвай - второ лице, единствено число, повелително наклонение
запрѝмчвайте - второ лице, множествено число, повелително наклонение
запрѝмчващ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие
запрѝмчващия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие
запрѝмчващият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие
запрѝмчваща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие
запрѝмчващата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие
запрѝмчващо - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие
запрѝмчващото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие
запрѝмчващи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие
запрѝмчващите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие
запрѝмчвайки - деепричастие
запрѝмчвал - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие
запрѝмчвалия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие
запрѝмчвалият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие
запрѝмчвала - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие
запрѝмчвалата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие
запрѝмчвало - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие
запрѝмчвалото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие
запрѝмчвали - множествено число, минало несвършено деятелно причастие
запрѝмчвалите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие
запрѝмчван - единствено число, мъжки род, нечленувано, страдателно причастие
запрѝмчвания - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, страдателно причастие
запрѝмчваният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, страдателно причастие
запрѝмчвана - единствено число, женски род, нечленувано, страдателно причастие
запрѝмчваната - единствено число, женски род, членувано, страдателно причастие
запрѝмчвано - единствено число, среден род, нечленувано, страдателно причастие
запрѝмчваното - единствено число, среден род, членувано, страдателно причастие
запрѝмчвани - множествено число, нечленувано, страдателно причастие
запрѝмчваните - множествено число, членувано, страдателно причастие

Резултати от: Антоними в Инфолекс:

1 запримчвам - отпримчвам
2 запримчвам - разпримчвам

Резултати от: Речник на българския език

ЗАПРЍМЧВАМ, -аш, несв.; запрѝмча, -иш,

мин. св. -их, св., прех. 1. Поставям нещо в примка; впримчвам. Жела извади серкмето, натопи го във водата и го разтвори надълго по брега, за да оправи гънките му. После тя запримчи въжето на дясната си китка, нагази в реката и го метна със замах напред. Г. Мишев, ЕП, 193. Наистина стотина от делибашиите на Аджията сритали конете и въз него [Яврово], но и селяните ги дочакали добре: престъргали на косъм десетина буки край пътя, запримчили върховете им с въжета от повет и щом главорезите се изнизали през там – засъбаряли ги върху тях. Н. Хайтов, ПП, 13-14.

2. Остар. Затварям, запъвам врата чрез специална кука или чрез завързване с въже, тел и др. Лянката притвори добре вратата и я запримчи отвън със закачалката. Някой напъна вратата на одаята отвътре. Вратата на одаята пак се задърпа. – Какво става там, човече, отвори! Й. Йовков, ЖС, 107-109. Той сам запримчи от външна страна вратата на воденичаря дядо Цоно и обрахме ореха му. СбАСЕП, 287. запримчвам се, запримча се страд.

Виж повече