засѝпвам - първо лице, единствено число, сегашно време засѝпваш - второ лице, единствено число, сегашно време засѝпва - трето лице, единствено число, минало свършено време засѝпваме - първо лице, множествено число, сегашно време засѝпвате - второ лице, множествено число, сегашно време засѝпват - трето лице, множествено число, сегашно време засѝпвах - първо лице, единствено число, минало несвършено време засѝпвахме - първо лице, множествено число, минало несвършено време засѝпвахте - второ лице, множествено число, минало несвършено време засѝпваха - трето лице, множествено число, минало несвършено време засѝпваше - трето лице, единствено число, минало несвършено време засѝпвай - второ лице, единствено число, повелително наклонение засѝпвайте - второ лице, множествено число, повелително наклонение засѝпващ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие засѝпващия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие засѝпващият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие засѝпваща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие засѝпващата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие засѝпващо - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие засѝпващото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие засѝпващи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие засѝпващите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие засѝпвайки - деепричастие засѝпвал - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие засѝпвалия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие засѝпвалият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие засѝпвала - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие засѝпвалата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие засѝпвало - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие засѝпвалото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие засѝпвали - множествено число, минало несвършено деятелно причастие засѝпвалите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие засѝпван - единствено число, мъжки род, нечленувано, страдателно причастие засѝпвания - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, страдателно причастие засѝпваният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, страдателно причастие засѝпвана - единствено число, женски род, нечленувано, страдателно причастие засѝпваната - единствено число, женски род, членувано, страдателно причастие засѝпвано - единствено число, среден род, нечленувано, страдателно причастие засѝпваното - единствено число, среден род, членувано, страдателно причастие засѝпвани - множествено число, нечленувано, страдателно причастие засѝпваните - множествено число, членувано, страдателно причастие
ЗАСЍПВАМ1, -аш, несв.; засѝпя, -еш,
мин. св. засѝпах, св., непрех. За дъжд, сняг – започвам да се сипя, да валя, да ръмя; завалявам, заръмявам. – Ами като завее фъртуната, че като ще се затворим в собата, кой ще пристъпи горе на кьошка? Един сняг ще засипе, та ката заран ще ходиш да го метеш. А. Каменова, ХГ, 249. Вали ден, два и изведнъж някоя привечер го обърне на сняг. Отначало мокър и тежък на едри парцали, а после засипе по-ситен. Сл. Петров, РКХО, 29. Дож засипа, Милке ле, / омокри ги [сираците], / солнце грейна, Милке ле, / изсуши ги. Нар. пес., СбНУ ХХХIХ, 16. ● Обр. Високо в небе чучулига се стрелна / и песен звънлива засипа оттамо. Ем. Попдимитров, Събр. съч. V, 221.Виж повечеЗАСЍПВАМ СЕ несв.; засѝпя се св., непрех. Започвам да се сипя. И жестоки удари се засипаха по тялото му. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 188. Гръмогласен хохот изпълни кръчмата, засипаха се весели подигравки. Ив. Вазов, Съч. ХI, 165. Тъкмо що се подравнихме с първата кола, Соколов си позволи една груба шега: измахна с камшика и шибна левия вол. Градушка от псувни и ругания се засипаха след нас. Н. Попфилипов, РЛ, 130.
ЗАСЍПВАМ2, -аш, несв.; засѝпя, -еш, мин. св. -ах, св., прех. Започвам да сипвам. Дядо Кънчо клекна край огъня и засипва бобена чорба в копанката. Ц. Церковски, Съч. III, 11. Но ратаите още когато засипваха житото в кошовете, отделяха по някоя кофа настрана – така ги бе научил чорбаджията. Кр. Григоров, Р, 181. засипвам се, засипя се страд.
ЗАСЍПВАМ3, -аш, несв.; засѝпя, -еш, мин. св. -ах, св., прех. 1. Като се сипя, покривам някого или нещо изцяло; затрупвам2. Оная зима преспи засипаха трима души... Ив. Вазов, Съч. VI, 109. – Ако не бях те дръпнал, земята щеше да те засипе. Л. Стоянов, Х, 17. Трен няма, на 26-й километър брега се изронил и засипал линията. Ал. Константинов, Съч., 239. Тя [виелицата] идеше от запад, откъде бойното поле, там, дето в лозята при Пирот сега засипваше гроба на Стояна. Ив. Вазов, Съч. VI, 131.
2. Като се сипя, закривам повърхността на нещо; покривам. Хубав кротък сняг засипваше блоковете, правеше земята обща, равна. Ст. Даскалов, СД, 509. Тузлуанските сливи засипваха земята, но плодът им гниеше, защото пазарите бяха далечни и недостъпни. А. Каралийчев, ПД, 78. Сухи листи засипаха стъпките му в есенната нощ. П. Тодоров, И I, 85. ● Обр. Войниците се натъркалваха по меката тревица на полето, с очи, обърнати към треперливите звезди, които засипваха като елмазен пясък цялото небе. Ив. Вазов, Съч. VII, 124.
3. Като се сипя, обсипвам, обливам, заливам обилно някого или нещо. „Вятърът връщаше злобно талазите, блъскаше ги в стените на лодката и засипваше пътниците с вода.“ Ив. Вазов, Съч. ХХIV, 78. Тъдява се въртеше един околийски, хвърчеше като луд с автомобил по пътищата, газеше добитъка, засипваше хората с прахоляк. А. Каралийчев, СР, 42. Кочияшът спира често да изчисти колелата, задръстени от кал, а дъжд с мъгла засипва очите му. Д. Габе, Н, 9.
4. Покривам нещо с пръст, пясък и под.; заравям1. Край изгасващия огън седяха само две девойки и двама-трима момци, които ровеха с главните в пепелта, засипваха картофи и си говореха. К. Ламбрев, СП, 122. Землянката беше изкопана само за няколко часа. Покриха я с дървета, засипаха я с пръст на дебелина около половин метър. Д. Ангелов, ЖС, 379. Рале зарина имането си и го засипа с пепелта отгоре. П. Тодоров, И I, 123. Тогава тия двама хора извлякоха труповете до една вета яма в бъзуняка, зад воденицата и ги натъпкаха вътре, като ги засипаха хубаво с пръст. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 24. // Запълвам с пръст яма, дупка и под.; заривам2. Отворът зееше, почистен от пръстта, с която го засипаха вчера старателните момчета. Цв. Ангелов, ЧД, 162. Какъв е този мравуняк от млади хора, които къртят камъни, търкалят колички, засипват с пръст продънени долища. А. Каралийчев, НЗ, 128.
5. Прен. Обсипвам, отрупвам някого или нещо с голямо количество от нещо или с други неща. Тогава смъртта вилнееше около тях, англичаните засипваха позицията с ураган от снаряди. Д. Димов, Т, 165. Посрещнаха ни край селото, засипаха ни с цветя, носиха ни на ръце. П. Вежинов, НС, 181. Турците не можеха да се приближат свободно. Момчетата ги засипваха с куршуми и им пресичаха пътя. Д. Габе, МГ, 142. Не ме засипвай ежедневно с писма, както правеше, когато бях в Костенец! Ив. Вазов, ПЕМ, 117-118. Предприемчивите американци не закъсняха да ни направят посещение и да вземат в ръцете си някои концесии, които засипаха страната ни с долари. Св. Минков, Избр. пр, 75. // Отрупвам, обсипвам някого обикн. с много въпроси, думи и под. Евстати ходеше между момчетата. Рисуваше им близкото бъдеще в такива светли бои, че момчетата, щом само го видеха, тичаха при него, засипваха го с въпроси. А. Гуляшки, МТС, 315. Напоследък се е завзел да ни засипва в печата с мерзки клевети. Ив. Вазов, БМ II, 182.
6. Прен. За светлина, звук, цвят и под. – бързо се разпространявам и изпълвам някакво пространство; обхващам, заливам1. Запя. Гласът му укрепна, издигна се високо и засипа младежката глъч на площадчето. Д. Ангелов, ЖС, 34. Чакаха да падне мрак, та под блясъка на много светилници да засипят със светлина своя цар. Н. Райнов, БЛ, 198. засипвам се, засипя се I. Страд. от засипвам. Трайко бърже започна откъм края да разфърля купчинките, та при оранта гюбрето да се засипва от изровената с ралото пръст. Т. Влайков, Съч. III, 323. Последва сурова заповед: – Пътеката да се набучи с отровни стрели, изворът да се засипе. Гр. Угаров, ПСЗ, 220. Според някои наблюдатели, преди още мечката да влезе в зимното си леговище, се мъчи да прикрие следите си. Понякога чака ветровито време, да се засипят следите ѝ. П. Петканов, СП, 58. II. Възвр. от засипвам във 2 знач. След това [австралийските туристи] лягат в ямите и се засипват отгоре с пясък. ВН, 1959, бр. 2471, 4.