зася̀дам - първо лице, единствено число, сегашно време зася̀даш - второ лице, единствено число, сегашно време зася̀да - трето лице, единствено число, минало свършено време зася̀даме - първо лице, множествено число, сегашно време зася̀дате - второ лице, множествено число, сегашно време зася̀дат - трето лице, множествено число, сегашно време зася̀дах - първо лице, единствено число, минало несвършено време зася̀дахме - първо лице, множествено число, минало несвършено време зася̀дахте - второ лице, множествено число, минало несвършено време зася̀даха - трето лице, множествено число, минало несвършено време зася̀даше - трето лице, единствено число, минало несвършено време зася̀дай - второ лице, единствено число, повелително наклонение зася̀дайте - второ лице, множествено число, повелително наклонение зася̀дащ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие зася̀дащия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие зася̀дащият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие зася̀даща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие зася̀дащата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие зася̀дащо - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие зася̀дащото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие зася̀дащи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие зася̀дащите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие зася̀дайки - деепричастие зася̀дал - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие зася̀далия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие зася̀далият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие зася̀дала - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие зася̀далата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие зася̀дало - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие зася̀далото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие зася̀дали - множествено число, минало несвършено деятелно причастие зася̀далите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие
ЗАСЯ̀ДАМ, -аш, несв.; засèдна, -еш,
мин. св. -ах, св., непрех. 1. Сядам, намествам се и обикн. оставам някъде за по-дълго време. И засяда тато в стана, дето по-рано тъчеше чичо Глигор. Т. Влайков, Пр І, 122. Сегиз-тогиз минаваха отпускари, бързаха да влязат в селото и да заседнат в кръчмата. К. Петканов, МЗК, 211. От сутринта още земеделският народен представител беше заседнал там, замислен и отегчен в това мрачно учреждение. Г. Караславов, ОХ ІІІ, 455-456. Да ти заседне той и да ти приказва за политика с други хора, кога е било това? Кр. Григоров, ТГ, 58. Си стана Босол отиде / и на друмища заседна, / на кръстопът полегна. Нар. пес., СбБрМ, 330.Виж повече2. Настанявам се и обикн. се задържам някъде за известно време; отсядам. Размириците спряха в Едирне. Тези, що водеха по трима или петима човека, заседнаха в скъпите ханове. В. Мутафчиева, ЛСВ І, 565. // Оставам да пребивавам някъде продължително време; установявам се. Мигар биваше и тъй: да заседне в Сливен, в едничкия негли мирен град всред размирна Румелия, да има и той жена и деца. В. Мутафчиева, ЛСВ І, 529. В странство българските търговци също заседнаха в Одеса, в Букурещ, Браила, Галац. Г. Бакалов, Избр. пр, 240. През робството в Търново засяда уста Кольо Фичето. Ст. Станчев, НР, 126. Разказват, че мормоните заседнали тук [до Голямото солено езеро], понеже местността им напомняла Палестина. Л. Мелнишки, ПП, 101. ● Обр. А облаци ниско засядат, засядат / и дъжд непрестанен ръми. Ем. Попдимитров, Събр. съч. V, 71.
3. За плавателен съд – опирам с дъното си в плитчина на море, океан, река или друг воден басейн и спирам, не мога да продължа движението си. Една февруарска нощ край мароканския бряг заседнала яхтата на йорданската кралица Дина. Г. Готев, ПШ, 153. Наистина брегът беше удобен за пристан. Щом пирогата заседна, Капоко скочи. Гр. Угаров, ПСЗ, 554. Параходът е толкова натоварен, че гази цели единадесет метра във водата. И тъкмо затова „Кети“ засяда. Б. Шивачев, ПЮА, 170. После почнаха да ни проклинат, че сме ги взели да работят на кораба, предрекоха ни най-страшна съдба – да заседнем някъде в ледове и да изпукаме заедно с нашия мръсен хайвер. Й. Радичков, НД, 117. Ферибот със 100 души заседна край бреговете на Шотландия. // Разш. За превозно средство и под. – оставам на едно място, не мога да продължа движението си поради някакво препятствие на пътя или задръстване на движението. Още първият камион заседнал в една от дупките. Ал. Гетман, ВС, 148. Бързият влак от Момчилград до София заседна в преспи.
4. Остар. и диал. За слънце, месец, звезди – залязвам1; захождам1. Слънцето заседна на Момин косичник, след това неусетно се скри зад него. Д. Ангелов, ЖС, 72. Смрачаваше се. Слънцето бе заседнало ниско на запад и лъчите му още се спираха в стрехите на покривите. И. Демирев и др., ОС, 44. Навън слънцето засядаше вече зад щърбата и буренясала повърхност на високата Трапезица. Ив. Вазов, Съч. ХVІІ, 180. Дядо Захари вървеше съвсем полека, но като видя, че слънцето вече заседна, той отново го качи [малкия] на гръб и тръгна по-бързо. Елин Пелин, Съч. ІІ, 36. Месецът е приятел и съюзник, кога изгрява и кога засяда – всичко това се знае най-подробно. Й. Йовков, Разк. ІІ, 61-62. – Где е запад? – Гдето засяда солнцето и е срещу возток. А. Никопит, УД (превод), 6.
5. За куршум, стрела, част от снаряд, бомба, граната и под. – прониквам, попадам в нещо, обикновено в тялото на човек или животно и оставам там. На лицето му за миг се появи страдание от куршума, който бе заседнал в дясното му рамо. Ст. Сивриев, ПВ, 190. Един куршум парна бузата на войводата, а друг заседна в плешката му. Ст. Сивриев, ПВ, 189. Куршумът проби гърдите и заседна в гръбначния стълб.
6. За храна, хапка или глътка от храна и под. – оставам, задържам се в гърлото при хранене, като преча на преглъщането; присядам. Трепехме се през целия ден, а вечерта нагъвахме сухия комат. Отхапем залък, посръбнем студена водица, да не засяда. Н. Хайтов, ПП, 55. Кой как хапнеше от жълъдовия хляб, пийваше веднага и вода, че залъкът засядаше на гърлото му и угорчаваше цялата му уста. Кр. Григоров, Н, 200. Тогава коравото бобено зърно заседна на гърлото му и петленцето се задави. А. Каралийчев, ТР, 118. Водата беше горчива. И едно яйце сдъвках, помня, че беше твърдо и засядаше, та трябваше с горчивата вода да го преглъщам. Й. Радичков, ББ, 51.
7. С предл. над. Занимавам се усърдно и продължително време с нещо, с някаква работа, дейност; залягам2. След работа вкъщи той засядаше над книгите и работеше до късно след полунощ. М. Грубешлиева, ПИУ, 32. Той често засяда отрано над чашката, а днес го нямаше в редакцията. Л. Дилов, Т, 138-139. Вечер засядам над уроците си.
8. Прен. За мисъл, чувство, идея, образ, впечатление и под. – оставам дълго време, заемам трайно място в съзнанието, ума, главата на някого. А сега, колкото наближава селото, в главата на момчето засяда една тревожна мисъл и го потиска. – Къде ще иде? С. Северняк, П, 17. А откъде бе заседнало у мене убеждението, че светостта нито може да съществува в тържествен шум, великолепие на украса и гръмогласна прослава, нито може да ги търпи? Ем. Станев, А, 14. Но колкото пò се приближаваше тая ваканция, толкова повече писмата на Лена ставаха по-редки и по-редки. У Андреев заседна вече и някакво лошо предчувствие. Д. Калфов, Избр. разк., 64. Виж, избеляла бе в паметта му майчината смърт. Но и сега виждаше как с бащата отиват на гроба ѝ – ето това беше заседнало най-дълбоко в детските му спомени. В. Мутафчиева, ЛСВ І, 16. Все повече и повече нещо скръбно, неизразимо с думи, засяда дълбоко в нейната душа. Ив. Карановски, Разк. І, 53.
9. Прех. Разг. Затискам нещо като сядам върху него. Може би спящият почувствува присъствието ѝ и се опита да се извърне, но не можа – Лени бе заседнала завивката. О. Василев, Т, 189. Сядам на топлата тревица гърбом към слънцето, заседнал съм чубрика и тя замириса. Ив. Вазов, БП, 158. Без да искам, заседнах дрехата на спътника си.
ЗАСЯ̀ДА МИ несв.; засèдне ми св., непрех. Разг. 1. Усещам неподвижна хапка или глътка от храна в гърлото си и не мога да я преглътна; присяда ми. Вечеряхме сухоежбина и ми заседна, та няколко минути не можех да преглътна. Δ Докато се хранехме той непрекъснато бърбореше, че като му заседна.
2. Прен. Загубвам желанието да продължа да се храня, обикн. от притеснение, изненада, страх и под.; присяда ми. От няколко дни съм така разстроена, че нито ям, нито пия – засяда ми. Δ Имам чувството, че каквото и да хапна, ще ми заседне.
ЗАСЯ̀ДАМ СЕ несв.; засèдна се св., непрех. Диал. Засядам (в 1 и 2 знач.); заседявам се. Не се засядаше и сам той, както винаги на мястото си в дюкяна, а често ставаше да се разпорежда за едно и друго, да помогне. Д. Талев, ЖС, 431. След работа в съда той все повече търсеше обществото на едни младежи, с които се засядаше до късно в най-голямата пивница на главната улица. Б. Несторов, СР, 172. От дете още бе свикнал да бъде все по къра и никога нито в кръчма влизаше, нито пък се засядаше край шосето. Кр. Григоров, Н, 110. Като си свършеше работата при врачката, той се засядаше по ден-два у нас. Ил. Волен, МДС, 106.
◊ Засяда ми / заседне ми залъка (хапката) <на (в) гърлото>; засядат ми / заседнат ми залците (хапките) <на (в) гърлото>. Разг. Поради неприятно, мъчително преживяване не мога да преглъщам, ям с мъка, не мога да поемам храна. Оставям лъжицата и чувствувам, че залъкът засяда в гърлото ми, сълзи напират в очите ми. Мл. Исаев, Н, 37. Поговоря му тъй малко, поприказвам му, докато му заседне хапката на гърлото, почне да му присяда, умисли се и нито му се яде повече, нито нищо... Чудомир, Избр. пр, 198. Ако жена му ядеше с апетит, той се радваше... Ако ядеше без желание, и неговите хапки му засядаха на гърлото. П. Вежинов, ДБ, 54. Засяда ми / заседне ми като рибена кост <на (в) гърлото>. Разг.; Засяда ми / заседне ми като рибя (змийска) кост <на (в) гърлото>. Диал. Създава ми големи неприятности, мъчи ме, пречи ми. – Само не ми разтурвай имота. Едвам го събрах. – Вие се юрнахте като слепи, заграбихте де що ви попадна, а сега всичко ви заседна като рибя кост на гърлото. В. Геновска, СГ, 241. – Дадено, Маринчо! Напиши заявление. Най-важният е мой човек. Чак толкоз не сме приятели, но... Това вуйчово „но“ ми заседна като рибена кост на гърлото. ВН, 1960, бр. 2627, 4. – Разрешил ти, ама защо? Из носа ти ще ги изкара той тия дърва, човече... Държавни са, хей, като змийска кост на гърлото ти ще заседнат. М. Марчевски, ГБ, 60. Засяда ми / заседне ми на (в) гърлото нещо. Разг. Обхваща ме силно вълнение, притеснение, поради което усещам, че не мога да преглъщам. Въртя се, мая се из къщи, внушил съм си да не казвам на стара майка отде съм дошел и закъде се стягам да замина, а нещо ми заседнало на гърлото – ни назад, ни напред. П. Росен, ВПШ, 101. „Ех, Лена, Лена – мислеше си тя.“ Нещо заседна в гърлото ѝ, а в очите блеснаха сълзи. П. Проданов, С, 15. Засяда ми / заседне ми (някаква) буца в (на) гърдите (гърлото); засяда ми / заседне ми (някаква) буца (бучка) под лъжичката. Разг. Усещам тежест, изпитвам мъка от някакво силно и неприятно душевно преживяване. В гърдите му беше заседнала буцата на безверието, отчаянието и страха. Г. Караславов, Избр. съч. І, 180. В гърдите ѝ бе заседнала ледена буца, но то не беше нищо – тя чувствуваше, че се владее. Д. Талев, И, 423. Никъде не може да я [ръкавичката] намери. Сякаш беше потънала в земята. Буца заседна на гърлото му, когато повлече шейната си към дома. А. Каралийчев, ТР, 19. Първият човек беше той в селото ни. Чу и това Чибура и гореща буца заседна под лъжичката му. „Първият човек в селото!“ – кипеше той вътрешно. Г. Караславов Избр. съч. ІІ, 393.