преся̀дам - първо лице, единствено число, сегашно време преся̀даш - второ лице, единствено число, сегашно време преся̀да - трето лице, единствено число, минало свършено време преся̀даме - първо лице, множествено число, сегашно време преся̀дате - второ лице, множествено число, сегашно време преся̀дат - трето лице, множествено число, сегашно време преся̀дах - първо лице, единствено число, минало несвършено време преся̀дахме - първо лице, множествено число, минало несвършено време преся̀дахте - второ лице, множествено число, минало несвършено време преся̀даха - трето лице, множествено число, минало несвършено време преся̀даше - трето лице, единствено число, минало несвършено време преся̀дай - второ лице, единствено число, повелително наклонение преся̀дайте - второ лице, множествено число, повелително наклонение преся̀дащ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие преся̀дащия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие преся̀дащият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие преся̀даща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие преся̀дащата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие преся̀дащо - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие преся̀дащото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие преся̀дащи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие преся̀дащите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие преся̀дайки - деепричастие преся̀дал - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие преся̀далия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие преся̀далият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие преся̀дала - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие преся̀далата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие преся̀дало - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие преся̀далото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие преся̀дали - множествено число, минало несвършено деятелно причастие преся̀далите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие
- 1. пресядам
- - Недей ми пресяда като зелена круша
ПРЕСЯ̀ДАМ1, -аш, несв.; пресѐдна, -еш,
мин. св. -ах, св., непрех. 1. За храна, залък, хапка и под. — заставам, спирам, задържам се на гърлото на човек при хранене и затруднявам преглъщането, обикн. защото съм сух или стипчив; засядам. Задъвках черния клисав хляб, като се мъчех да го прокарам с разводнената чорбица. Но въпреки това той пресядаше. Г. Белев, ПЕМ, 58. // За храна, залък, хапка и под. — заставам, спирам, задържам се на гърлото на човек при хранене и не мога да бъда преглътнат при състояние на неприятно, мъчително преживяване, силно вълнение, внезапна уплаха. Никола Бабукчиев стана по-неспокоен. Ради не излизаше от ума му. Залъците пресядаха на гърлото му. Ст. Мокрев, ЗИ, 295. — Дядо Стаменкооо, стягай се да напущаш службата! Време е вече .. Дядо Стаменко се прибра и притихна. Почна да сърба горещата чорба на баба Стаменковица и колчем чуеше свирката на локомотива — залъкът пресядаше на гърлото му. А. Каралийчев, СР, 103. — Панко, ами чергата? Къде си я оставил? Сладката питка преседна на гърлото на Панко. Той изтърва залъка, който беше отчупил, и отвори уста: — А? Чергата ли? Д. Ангелов, ЖС, 376. Той имаше много загрижен вид. Залъците пресядаха на гърлото му, едва ги преглъщаше. К. Калчев, СТ, 206. Изведнъж ѝ хрумна да го ядоса, та да му преседне обядът. К. Петканов, В, 73. Когато сена [седна] хляб да ям, / на ум ми доде за тебе, / че ми хапката пресене [преседне]; / че станах, Радо, от софра / студена вода да пия, / да си хапката прекарам, / не можах да я прегълна. Нар. пес., СбГЯ, 152.Виж повече2. Само несв., безл. пресяда. Затруднява се преглъщането, храната се спира на гърлото на човек, обикн. защото е суха, стипчива или при мъчително преживяване, силно вълнение, внезапна уплаха. Женската любов е като лимонада — / питие, от което пресяда. М. Зяпков, Събр. тв [еа].
3. Прен. Разг. За нещо — създавам неприятности на някого, провалям плановете, сметките му. — Насила искаш да се сгодяваш! Ще ти преседнат милионите! Й. Йовков, М, 77. Той добил воля да продължи захванатото дело с особена енергия и да докаже на своите родители, че техните спестени капитале няма да му преседнат. Л. Каравелов, Съч. III, 24-25. Доктор Джонсън мисляше, че длъгове, наверени на младо време, пресядат чловеку на старост. Й. Груев, СП (превод), 216.
ПРЕСЯ̀ДА МИ несв.; пресѐдне ми св., непрех. 1. Трудно, с мъка преглъщам или не мога да преглътна нещо, някаква храна, обикн. защото е суха или стипчива. — Преседна ли ти? — попита малкият и почна да го тумка. А. Каралийчев, НЗ, 25. „По-скоро виното, че взе да ми пресяда!“ К. Христов, ЧБ, 34. Дъвках, дъвках и все ми пресядаше, но нали бях гладен, изядох крилата. Й. Радичков, НВ, 20. — Станоте! — извика той [Михаил-Асен] на един слуга, който носеше .. топла, подсладена с мед .. пита, .. — Не тука, стига ни нам. На мечката, ..! .. — Яж, яж, мецано! — завикаха отвред .. — Дайте вино да не ѝ пресяда! Ст. Загорчинов, ДП, 128-129. // Трудно, с мъка преглъщам, когато се храня, поради неприятно, мъчително преживяване, силно вълнение или уплаха. Поговоря му тъй малко, поприказвам му, докато му заседне хапката на гърлото, почне да му пресяда, умисли се и нито му се яде повече, нито нищо. Чудомир, Избр. пр, 198.
2. Прен. Разг. Само св. Обикн. в бъд. Провалят ми се плановете, сметките, не успявам да получа или постигна нещо, което искам, целя. — Ние сме мющериите, тъй че от вас чакаме първата дума — .. — Ако е до нас, ние ще си вземем момата и ще си я заведем вкъщи. — Ба, ще ви преседне! — обади се Каракачанката. — Тъй без нищо с пръст няма да я пипнете. И. Петров, ПР, 30. — Имах ратаи .. Работят ми, а аз ги храня. Ушите ми изяждаха биля... — Сега не ушите, а дробецът ти ще изядат. Мелницата башка .. — Ще им преседне — изломоти той [Чаплека]. Ц. Лачева, СА, 35-36. Ганка върти главите на мющериите, замайва ги .., а Гърбуна ги измерва през вежди да види чия кесия е по-пълна! Охо, ще ви преседне, почакайте малко! Д. Немиров, Д № 9, 39. — Събират се разни нехранимайковци, но ще им преседне! Ще видиш! П. Стъпов, ЖСН, 150.
◊ Недей ми пресяда като зелена круша. Диал. Пренебр. Не ми досаждай. Пресядам / преседна на нечие гърло; пресядам / преседна на гърлото на някого. Разг. Дразня, не се харесвам на някого, не съм понасян, търпян от някого (обикн. заради по-големите ми способности, достойнства и под.). Честолюбив, той ще и да знай, че ония, на чиито гърла пресяда, ще го сметнат за самолюбец. П. П. Славейков, ЕП 1907, 7.
ПРЕСЯ̀ДАМ2, -аш, несв.; пресѐдна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. Диал. 1. Премествам се, сядам от едно място на друго.
2. Сядам на нечие друго място.
3. Със същ. к р а к. Правя да изтръпне поради продължително седене. Преседнал съм си крака, та не мога да стъпя. Н. Геров, РБЯ IV, 382.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1901.