зату̀лям - първо лице, единствено число, сегашно време зату̀ляш - второ лице, единствено число, сегашно време зату̀ля - трето лице, единствено число, минало свършено време зату̀ляме - първо лице, множествено число, сегашно време зату̀ляте - второ лице, множествено число, сегашно време зату̀лят - трето лице, множествено число, сегашно време зату̀лях - първо лице, единствено число, минало несвършено време зату̀ляхме - първо лице, множествено число, минало несвършено време зату̀ляхте - второ лице, множествено число, минало несвършено време зату̀ляха - трето лице, множествено число, минало несвършено време зату̀ляше - трето лице, единствено число, минало несвършено време зату̀ляй - второ лице, единствено число, повелително наклонение зату̀ляйте - второ лице, множествено число, повелително наклонение зату̀лящ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие зату̀лящия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие зату̀лящият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие зату̀ляща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие зату̀лящата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие зату̀лящо - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие зату̀лящото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие зату̀лящи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие зату̀лящите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие зату̀ляйки - деепричастие зату̀лял - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие зату̀лялия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие зату̀лялият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие зату̀ляла - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие зату̀лялата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие зату̀ляло - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие зату̀лялото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие зату̀ляли - множествено число, минало несвършено деятелно причастие зату̀лялите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие зату̀лян - единствено число, мъжки род, нечленувано, страдателно причастие зату̀ляния - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, страдателно причастие зату̀ляният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, страдателно причастие зату̀ляна - единствено число, женски род, нечленувано, страдателно причастие зату̀ляната - единствено число, женски род, членувано, страдателно причастие зату̀ляно - единствено число, среден род, нечленувано, страдателно причастие зату̀ляното - единствено число, среден род, членувано, страдателно причастие зату̀ляни - множествено число, нечленувано, страдателно причастие зату̀ляните - множествено число, членувано, страдателно причастие
ЗАТУ̀ЛЯМ, -яш, несв. (разг.); зату̀ля, -иш
, мин. св. -их, св., прех. Затулвам. През отворената врата се виждаше неспокойното небе. Облаци като черни салове плуваха край месечината. Понякога я затуляха и тогава краищата им се облепваха със сребърни ивици. Ат. Мандаджиев, ОШ, 35. Сива, влажна мъгла, затуляше полето наоколо и дворовете. Сп. Кралевски, ВО, 116. Тъмни, шумнати храсти затулят кладенчето. Елин Пелин, Съч. I, 14-15. Не ще е затуляла Койкина майка дупките на кросното, кога е присновавала, затуй като отвориха уста да одумват Койка от нея вечер, няколко дена не ги затвориха. П. Тодоров, И I, 94. Видяхте ли как госпожа Добревич си затуляше ушите? Ив. Вазов, Съч. ХVIII, 49. Миро носеше картечница и командуваше една от четите. Малко се посърдваше, но добрите му качества затуляха този малък недостатък. Сл. Трънски, Н, 423. затулям се, затуля се страд. Наоколо се синееха други върхове, по-високи и по-ниски; по-нататък хоризонтът се затуляше от веригата на мъглите, неподвижни и приковани към небето. Л. Стоянов, Б, 162. На едни места имаше толкова много птичета и пеперуди, щото на ясно небе слънцето ся затуляше от тях и ставаше като облачно време. П. Кисимов, ОА I (превод), 84.Виж повечеЗАТУ̀ЛЯМ СЕ несв. (разг.); зату̀ля се св., непрех. Затулвам се. Старата отиде [на църква] и следната неделя. Като запаляше свещите, тя се прибираше в женското отделение, вреше се навсякъде, затуляше се зад гърбовете на жените, подслушваше. Г. Караславов, Тат., 218. Невестата пък бе нагиздена с казмирена сая. Забрадена с кремава копринена забрадка, забулена с мрежесто було, току се затуляше ту зад девера, ту зад младоженеца. Кр. Григоров, ОНУ, 84. Потерята вървеше бавно, кривеше из пътя, затуляше се между дъбовете. К. Петканов, Х, 221. Във време на битката Бенковски беше принуден да са затуля из шумака, защото щом са яви възседнал на кон, неприятелите го познаха и куршуми като град се сипяха около му. З. Стоянов, ЗБВ II, 89.