затъ̀квам - първо лице, единствено число, сегашно време затъ̀кваш - второ лице, единствено число, сегашно време затъ̀ква - трето лице, единствено число, минало свършено време затъ̀кваме - първо лице, множествено число, сегашно време затъ̀квате - второ лице, множествено число, сегашно време затъ̀кват - трето лице, множествено число, сегашно време затъ̀квах - първо лице, единствено число, минало несвършено време затъ̀квахме - първо лице, множествено число, минало несвършено време затъ̀квахте - второ лице, множествено число, минало несвършено време затъ̀кваха - трето лице, множествено число, минало несвършено време затъ̀кваше - трето лице, единствено число, минало несвършено време затъ̀квай - второ лице, единствено число, повелително наклонение затъ̀квайте - второ лице, множествено число, повелително наклонение затъ̀кващ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие затъ̀кващия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие затъ̀кващият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие затъ̀кваща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие затъ̀кващата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие затъ̀кващо - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие затъ̀кващото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие затъ̀кващи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие затъ̀кващите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие затъ̀квайки - деепричастие затъ̀квал - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие затъ̀квалия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие затъ̀квалият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие затъ̀квала - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие затъ̀квалата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие затъ̀квало - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие затъ̀квалото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие затъ̀квали - множествено число, минало несвършено деятелно причастие затъ̀квалите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие затъ̀кван - единствено число, мъжки род, нечленувано, страдателно причастие затъ̀квания - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, страдателно причастие затъ̀кваният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, страдателно причастие затъ̀квана - единствено число, женски род, нечленувано, страдателно причастие затъ̀кваната - единствено число, женски род, членувано, страдателно причастие затъ̀квано - единствено число, среден род, нечленувано, страдателно причастие затъ̀кваното - единствено число, среден род, членувано, страдателно причастие затъ̀квани - множествено число, нечленувано, страдателно причастие затъ̀кваните - множествено число, членувано, страдателно причастие
ЗАТЪ̀КВАМ, -аш, несв.; затъ̀кна, -еш,
мин. св. -ах, прич. мин. страд. затъ̀кнат, св., прех. 1. Закрепвам някакъв предмет, като го втиквам някъде; забучвам2, забождам2. Той става прав, държи в ръката си едър червен цвят и посяга към вярната си съпруга. И като го затъква в косите на обърканата си жена, той не съвсем нежно добавя. Й. Йовков, ПК, 54. Бързо я [факлата] сне и се покачи с нея на прозореца; като подскочи, затъкна я между гредите на покрива. Ст. Дичев, ЗС I, 176. Седна си на миндера, затъкна бавно, внимателно хурката във възата на престилката си и продължи да си преде мълчаливо и съсредоточено. Г. Караславов, ОХ III, 527. Няколко невести, затъкнали минзухари зад уши, събрали глави, си шепнеха нещо. М. Грубешлиева, ГР, 139. Затъкнах ножа на колана си и тръгнах през гората към залива. М. Марчевски, ОТ, 322.Виж повече2. Запушвам3, затварям, затискам2. Запушваха с пръст и пясък, с камъни и слама, с нови кълчищни чували затъкваха гърлата на пролуките, през които бълникаше вода. С. Северняк, ОНК, 42. Младият батареен командир пъргаво се приближи към своите оръдия. Той затъкна с парче памук ушите си и вдигна дясната си ръка високо: – Момчета, внимание! Ив. Мартинов, ДТСЗ, 257. Човек се стряска само от мисълта да му затъкне някой с канари двата изхода и той да остане жив закопан в камъка! Ив. Вазов, Съч. ХV, 36. Налегнаха ме тогава и четиримата и ме зачукаха с тоягите като фасул, когато се чука. А като взех да викам, затъкнаха устата ми с ръка. Н. Хайтов, ДР, 84. затъквам се, затъкна се страд. На краката на креслото са прикрепени пепелници. Пак там се затъква с две крачета масичка за ядене. Ал. Гетман, ВС, 14-15.
◊ Затъквам / затъкна на пояса си някого. Диал. По-силен съм от някого; лесно се справям с някого, лесно го побеждавам, надвивам. А бе чоджум, ний такива като тебе ги затъкваме на пояса си. Ив. Вазов, Съч. ХVIII, 121. Затъквам / затъкна устата на някого. Разг. Накарвам някого да млъкне, да не говори повече (обикн. когато говори лошо за някого, когато злослови). – Ти пред нея... за нея – в мойта къща ще ми затъкваш устата! П. Тодоров, Събр. пр II, 137.