зачу̀квам - първо лице, единствено число, сегашно време зачу̀кваш - второ лице, единствено число, сегашно време зачу̀ква - трето лице, единствено число, минало свършено време зачу̀кваме - първо лице, множествено число, сегашно време зачу̀квате - второ лице, множествено число, сегашно време зачу̀кват - трето лице, множествено число, сегашно време зачу̀квах - първо лице, единствено число, минало несвършено време зачу̀квахме - първо лице, множествено число, минало несвършено време зачу̀квахте - второ лице, множествено число, минало несвършено време зачу̀кваха - трето лице, множествено число, минало несвършено време зачу̀кваше - трето лице, единствено число, минало несвършено време зачу̀квай - второ лице, единствено число, повелително наклонение зачу̀квайте - второ лице, множествено число, повелително наклонение зачу̀кващ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие зачу̀кващия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие зачу̀кващият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие зачу̀кваща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие зачу̀кващата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие зачу̀кващо - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие зачу̀кващото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие зачу̀кващи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие зачу̀кващите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие зачу̀квайки - деепричастие зачу̀квал - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие зачу̀квалия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие зачу̀квалият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие зачу̀квала - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие зачу̀квалата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие зачу̀квало - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие зачу̀квалото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие зачу̀квали - множествено число, минало несвършено деятелно причастие зачу̀квалите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие зачу̀кван - единствено число, мъжки род, нечленувано, страдателно причастие зачу̀квания - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, страдателно причастие зачу̀кваният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, страдателно причастие зачу̀квана - единствено число, женски род, нечленувано, страдателно причастие зачу̀кваната - единствено число, женски род, членувано, страдателно причастие зачу̀квано - единствено число, среден род, нечленувано, страдателно причастие зачу̀кваното - единствено число, среден род, членувано, страдателно причастие зачу̀квани - множествено число, нечленувано, страдателно причастие зачу̀кваните - множествено число, членувано, страдателно причастие
ЗАЧУ̀КВАМ1, -аш, несв.; зачу̀кам, -аш, св., прех. и непрех. Започвам да чукам.
Дървеното клепало от селото зачука тържествено. З. Стоянов, ЗБВ II, 38. Вятърът свири в тревите, едри капки дъжд зачукват по стъклата. К. Константинов, ПЗ, 212. Той отиде до купа с дините, зачука ги с коравите си пръсти, избра една и се върна. Й. Йовков, ЧКГ, 33. Превръзката на главата ѝ беше натисната над очите ѝ: – Ох, сестро, ще умра... Като ме зачукала една глава – нищо не виждам! Д. Талев, ПК, 352. Нечия ръка зачука малката камбанка пред караулното. НА, 1963, бр. 4719, 4. Зачукаха в ковачницата пак, / духалото отново запъхтя... П. П. Славейков, Събр. съч. IV, 65. зачуквам се, зачукам се страд., възвр. и взаим. – Дали пък не е някой празник днес? – Аа – заклима глава и се зачука по челото. Изкуфяла глава. Бре, сине, бре, днеска е обсечене, бре. Кр. Григоров, ОНУ, 52. Той улови броеницата за червения ѝ пискюл и я разтърси, та да се зачукат едно в друго зърната ѝ. А. Гуляшки, СВ, 318. зачуква се, зачука се безл. Зачука се силно вратата. Додето се питах кой може да иде толкова рано, в стаята ми влезе роднината на Зои. К. Величков, Н, 1884, кн. 11, 927. – Като се зачука посред нощ, рекох си – ей ги, пак идват. В. Попов, Избр. пр, 69.Виж повечеЗАЧУ̀КВАМ2, -аш, несв.; зачу̀кам, -аш, св., прех. 1. Вкарвам, прикрепям някъде нещо остро, като го чукам; заковавам2, забивам2. Жельо Гърбунов зачукваше гвоздей на стената зад тезгяха. Д. Немиров, Д № 9, 27. Посадих я [фиданката] с мерак, зачуках ѝ едно колче, та я вързах дор три пъти с мамулеви шумки. Г. Краев, СбСт, 137. Неделчу ръце притиснах, / бели му пръсти разперих, / под нокти клинци зачуках. Ц. Церковски, Съч. II, 215.
2. Прикрепвам, приковавам нещо някъде, обикн. чрез гвоздеи или кабърчета, които чукам; заковавам2. Кастрих, каквото можеше да се окастри, зачуках летвите по оградата. Ем. Манов, ПС, 11. Той отлично би видял как зад широко отворения фабричен прозорец майка му зачуква парче по парче каишките на хиляди налъми, които се фабрикуваха за германската войска. Ив. Хаджимарчев, ОК, 17. Зех да се огледвам наоколо, да докопам нещо, с което да зачукам капака по-здраво. Тем., 1881, кн. 2, 35. Зачуквам картина. Зачуквам подкова. Зачуквам подметка.
3. Прен. Жарг. Поставям някого в крайно неудобно, неизгодно положение в определен момент, обикн. с някаква реплика, въпрос, аргумент и под. – Той го зачука с въпроса си дали може с организационната си дейност да прикрие научното си бездействие. зачуквам се, зачукам се страд. Пластинките се извиват дъговидно, а на ушичките им се пробиват малки дупчици, в които се зачукват прерязани откъм върха карфици. К, 1963, кн. 1, 46.