зѐйвам - първо лице, единствено число, сегашно време зѐйваш - второ лице, единствено число, сегашно време зѐйва - трето лице, единствено число, минало свършено време зѐйваме - първо лице, множествено число, сегашно време зѐйвате - второ лице, множествено число, сегашно време зѐйват - трето лице, множествено число, сегашно време зѐйвах - първо лице, единствено число, минало несвършено време зѐйвахме - първо лице, множествено число, минало несвършено време зѐйвахте - второ лице, множествено число, минало несвършено време зѐйваха - трето лице, множествено число, минало несвършено време зѐйваше - трето лице, единствено число, минало несвършено време зѐйвай - второ лице, единствено число, повелително наклонение зѐйвайте - второ лице, множествено число, повелително наклонение зѐйващ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие зѐйващия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие зѐйващият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие зѐйваща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие зѐйващата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие зѐйващо - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие зѐйващото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие зѐйващи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие зѐйващите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие зѐйвайки - деепричастие зѐйвал - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие зѐйвалия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие зѐйвалият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие зѐйвала - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие зѐйвалата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие зѐйвало - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие зѐйвалото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие зѐйвали - множествено число, минало несвършено деятелно причастие зѐйвалите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие
ЗÈЙВАМ, -аш, несв.; зèйна, -еш,
мин. св. -ах, св., непрех. 1. За дупка, отвор, врата, прозорец, уста, рана и др. – изведнъж се отварям, откривам, обикн. грозно, неприятно; зинвам, зяпвам1. Пред тях изведнъж зейна тъмнеещата се дупка на пещерата. Ст. Даскалов, СЛ, 190. Земята наистина беше мека, лесно се копаеше и на определените точки зейваха дълбоки дупки. Б. Несторов, СР, 188. Липата с трясък и стенание грохна на земята. И една дълбока яма зейна като гроб. Ст. Даскалов, СЛ, 8. През една дупка на оградата се провря някакъв пес с мръсносива козина, моравата му уста зейна апатично и се затвори. Г. Крумов, Т, 126. Каквато и рана да е зейнала в гърдите му, дъхът на нивите, тръпката на плодородната земя ще я излекуват. К. Петканов, МЗК, 241. После офицерът се хвана за револвера, но вече бе късно. Двайсетина цеви грозно зейнаха насреща му и той отпусна ръце. Ст. Сивриев, ПВ, 66. Тя почти беше преминала през дългия коридор, когато една широко отворена врата зейна на пътя ѝ.Виж повече2. Разг. Отварям широко устата си; зяпвам1, зинвам. Поздрави го шумно, зейнала срещу него с голямата си силно начервена уста. Б. Несторов, АР, 79.
3. Разг. От силна изненада, вълнение, стряскане и под. обикн. си отварям несъзнателно устата; зяпвам1, зинвам.
4. Прен. Разг. Неодобр. Виквам, заговорвам високо; зинвам. – Димо, дай да го [писмото] прочета на всички. – Не е за четене! – А-а-а-а! – завикаха всички едногласно. – Какво зейнахте? К. Петканов, МЗК, 187. Тъкмо него ли трябваше да ранят. Всички ще рекат, че той, че Киро е виновен за това. Ще се надигнат роднини, ще зейнат – здраво място няма да му оставят. Г. Караславов, ОХ III, 460.
5. Прен. Разг. За гърло, уста – искам, чакам да бъда нахранен; зинвам. Наскоро след войната на Ило се роди още един син – Борис. Зейнаха шест гърла. Г. Караславов, Т, 61.
6. Прен. Разг. Обикн. в мин. неопр. или мин. предв. с предл. за. Искам, чакам, да получа отнякъде или от някого пари, искам да забогатея; зинвам. Зейнал за пари.