зя̀пвам - първо лице, единствено число, сегашно време зя̀пваш - второ лице, единствено число, сегашно време зя̀пва - трето лице, единствено число, минало свършено време зя̀пваме - първо лице, множествено число, сегашно време зя̀пвате - второ лице, множествено число, сегашно време зя̀пват - трето лице, множествено число, сегашно време зя̀пвах - първо лице, единствено число, минало несвършено време зя̀пвахме - първо лице, множествено число, минало несвършено време зя̀пвахте - второ лице, множествено число, минало несвършено време зя̀пваха - трето лице, множествено число, минало несвършено време зя̀пваше - трето лице, единствено число, минало несвършено време зя̀пвай - второ лице, единствено число, повелително наклонение зя̀пвайте - второ лице, множествено число, повелително наклонение зя̀пващ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие зя̀пващия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие зя̀пващият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие зя̀пваща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие зя̀пващата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие зя̀пващо - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие зя̀пващото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие зя̀пващи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие зя̀пващите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие зя̀пвайки - деепричастие зя̀пвал - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие зя̀пвалия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие зя̀пвалият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие зя̀пвала - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие зя̀пвалата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие зя̀пвало - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие зя̀пвалото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие зя̀пвали - множествено число, минало несвършено деятелно причастие зя̀пвалите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие зя̀пван - единствено число, мъжки род, нечленувано, страдателно причастие зя̀пвания - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, страдателно причастие зя̀пваният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, страдателно причастие зя̀пвана - единствено число, женски род, нечленувано, страдателно причастие зя̀пваната - единствено число, женски род, членувано, страдателно причастие зя̀пвано - единствено число, среден род, нечленувано, страдателно причастие зя̀пваното - единствено число, среден род, членувано, страдателно причастие зя̀пвани - множествено число, нечленувано, страдателно причастие зя̀пваните - множествено число, членувано, страдателно причастие
1 заглеждам се - зазяпвам се (разг.) - заплесвам се (разг.) - зяпвам (разг.)2 зяпвам - зейвам - зинвам
ЗЯ̀ПВАМ1, -аш, несв.; зя̀пна, -еш,
мин. св. -ах, св., непрех. Разг. 1. Отварям си широко устата; зейвам, зинвам. Аз си затварям устата, но след малко се забравям и пак зяпна. Й. Йовков, ЖС, 157. – Васильок, че ти имаш прекрасни зъби! Я зяпни! И Васката зяпнал. Тарас, ТМ, 33. – Бабичко, много сме гладни, ба! – с нажален глас пееше Кунето. – Я зяпни да видя! Пуста баба все не вярва. А. Каралийчев, ПС I, 5. Елисей вървеше отзад. Биволиците се опитаха да тръгнат след стопанина си и като не можаха, зяпнаха и забрецаха след него. Ил. Волен, МДС, 160.Виж повече2. От силна изненада, вълнение, стряскане и под. обикн. си отварям несъзнателно устата; зейвам, зинвам. Това беше силна приказка. Тя просто му се изплъзна от устата. За един миг той наистина слиса житарите и те просто зяпнаха. П. Спасов, ХлХ, 171. Рано сутринта кметът Дойчин, като излезе от къщи и погледна нагоре, зяпна и си глътна езика: върху бай Петровата топола над самия връх, се ветрееше знаме. А. Каралийчев, НЗ, 59. Мама и тате зяпнаха от учудване. Сандъчето беше натъпкано с турски лири. Г. Белев, ПЕМ, 42. – Полека да не лапнеш целия венец, – казва на едно дете, изправено само до него и зяпнало от захлас. Т. Влайков, Пр I, 274.
3. Зейвам (в 1 знач.). Най-после на отсрещния бряг зяпна тъмното гърло на рудника и Дечев се успокои; бяха пристигнали. Х. Русев, ПЗ, 123. Залесяването е голямо нещо: шило боднеш, стъпка стъпиш – никне бор! Хиляди борчета зад тебе, наперили ушите – пъплят! Не е като на асфалта, едната дупка не затъкнал, зяпнали три. Н. Хайтов, ДР, 199.
ЗЯ̀ПВАМ2, -аш, несв.; зя̀пна, -еш, мин. св. -ах, св., прех. и непрех. Разг. Обикн. с предл. в. 1. Насочвам погледа и вниманието си към някого или нещо, за да го възприема, разбера; зазяпвам се, заглеждам се. – Та малко и голямо като го заобиколило, като го зяпнало, да има колай с очи да го изпие! П. Тодоров, Събр. пр II, 111. – Сякаш си отслабнала, Ноне .. – Посърнала си. – Их, мамо, какво си ме зяпнала! И. Петров, НЛ, 175. Многолюдната му челяд разбирала, че дядо Костадин ще каже нещо много важно. Всички напервали уши и зяпвали в стареца. Кр. Григоров, И, 5. Като препращеше радиото и почнеха да се предават новините, всички притихваха и зяпваха срещу него. Ил. Волен, МДС, 133.
2. Захласвам се, увличам се по някого (обикн. по жена). – Какво е крива Албена? Крива ли е, че са зяпнали всички в нея? Й. Йовков, А, 19. зяпвам се взаим. от зяпвам2 в 1 знач.
◊ Зяпвам / зяпна в устата някого. Разг. 1. Започвам да слушам внимателно и прехласнато някого, когато разказва, говори нещо. Обърнах се цял на слух и зяпнах ясновидеца в устата, за да узная какви изненади ми готви коварното бъдеще. Св. Минков, Избр. пр, 136. По всичко жените разбраха, че Марица има да им съобщи нещо много интересно и я зяпнаха в устата. Ст. Марков, ДБ, 218. 2. Обикн. в св. Започна да изпълнявам волята на някого, ръководен от хубавото си чувство и уважение към него, започна да угаждам на някого във всичко. – Дойдох тука, зяпнах в устата на една, а тя ме ограби и ме изпъди, като ме нарече „маймуна“. К. Петканов, В, 171. – Па ми е мъчно и дето не ме попитва. По-рано, нали го знаеш как ме слушаше и как за всичко до мен ще се допита. А сега – зяпнал ѝ е в устата, що поиска, това ѝ прави, пък за мен се и не сяща. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 247.