зло̀бно -
1 злобно - злостно - озлобено 2 враждебно (прен.) - недоброжелателно (прен.) - недружелюбно (прен.) - злобно (прен.) - накриво (прен.) - изкриво (разг.)
ЗЛÒБНО нареч. 1. По злобен начин, със злоба; злостно, озлобено.
Той гледаше Аврадалията, гледаше го ненавистно и злобно. Г. Караславов, СИ, 9-10. Погледът му, помътен и див, се спира върху несъзнателната усмивка на Люцкана, злобно се насочва и към бялата хризантема. Й. Йовков, ПК, 87. Бачо Иван особено обичаше малките деца. По-големите и в махалата, и по пътя го закачаха, но никога не тъй ядовито и злобно, каквото казанджийските калфи и чираци. П. Р. Славейков, Избр. пр II, 40. Козарят надаваше грозни викове, тревожно и злобно лаеше кучката. Ем. Станев, ЯГ, 75.Виж повече2. Прен. С голяма сила, ожесточение; ожесточено. „Вятърът връщаше злобно талазите, блъскаше ги в стените на лодката и засипваше пътниците с вода.“ Ив. Вазов, Съч. ХХIV, 78. Откъм улицата една тежка [картечница] Емге злобно грачеше и плюеше куршумите си срещу тях. Ив. Мартинов, ДТ, 194-195. Връхлита грозен вятърът от Вежен, / в нощта дълбока стене страховит. / В лицето злобно шиба буря снежна, / поспре – и чуваш: вълк зловещо вий... В. Андреев, ППес., 39.
3. Остар. Зловещо, злокобно. Едвам успях да сваля от колата пътното си ковчеже, големите пътни врата на гостилницата се затвориха с трясък и веригите злобно дръннаха. Ив. Вазов, Съч. VII, 140-141. И неочаквано нейде в полята / вятър изхвръкна със писък и стон, / гръмко и злобно завиха листата, / мракът пришпори крилатий си кон. А. Разцветников, Събр. съч. I [еа].