изкрѝво -
1 враждебно (прен.) - недоброжелателно (прен.) - недружелюбно (прен.) - злобно (прен.) - накриво (прен.) - изкриво (разг.)2 изкриво (прен.) - изкосо
ИЗКРЍВО
нареч. Разг. 1. Обикн. в съчет. с гледам, поглеждам, изглеждам и под. а) Без да обръщам лицето си към наблюдавания обект, с края на окото си, изкосо. Попогледваха [кравите] изкриво и с надежда към вратите, протягаха изтънели и изкривени от слабост шии в каквато посока им се докараше [храна] и ревяха. Ил. Волен, МДС, 180. б) Прен. Недружелюбно, недоброжелателно, злобно; с лошо око, накриво. Имаше смут в душите им, гледаха изкриво, сприхави бяха и зли като подгонени вълци. Й. Йовков, ЖС, 126. И какво лошо е направил той, с що ѝ е погрешил, та отсега още тя го гледа така изкриво и така го укаря? Т. Влайков, Мис., 1896, кн. 1, 8. Началнико поизгледа изкриво воденичарина, а Божил си му каза ачик пред всичките: „За тая дума, каже, ще те накарам да се хапеш девет пъти на едно място“. М. Георгиев, Избр. разк., 176.Виж повече2. В съчет. с усмихвам се. Неестествено, насила, в израз на някакво отрицателно отношение или чувство. – Заповед, господин професоре! – усмихна се изкриво офицерът. – Сам знаете, че е неудобно в едно и също помещение да се настаняват военни и цивилни. П. Незнакомов, СП, 47. – Тогава дай ми друго. Марсилеца ме погледна остро, после се усмихна изкриво: – Какво друго? – Знаеш какво. Б. Райнов, ДВ, 185.