изко̀со -
ИЗКÒСО нареч. 1. По диагонал, косо.
Харалан пресече изкосо стърнището, прескочи канавката, тури ръка на очите си и затихна. А. Гуляшки, СВ, 280. Избирам по-изкосо да се спускаме, между клековете. Ламар, ГМ, 16.Виж повече2. В съчет. с гледам, поглеждам и под. Без да обръщам лицето си към наблюдавания обект, с края на окото си. Хайредин Арап ага присви врат между рамената си, погледна изкосо и четиримата си другари, а те не сваляха очи от него и чакаха. Д. Талев, ПК, 131. – Не. Никой не е надзървал. Аз стоях на вратата. Този път тате изви глава настрана и ме изгледа изкосо. Ст. Чилингиров, ХНН, 43. После всичко тръгна по старому, пак разговаряха, пак сядаха на вечеря един срещу друг. Новото беше това, че той я поглеждаше изкосо, крадешком, когато тя стоеше извърната към него, а срещнеха ли се случайно погледите – усещаше парлива топлина да облива страните му и навеждаше очи. А. Гуляшки, Л, 260. Докато пълнеше револвера си, Караджата изкосо и бързо огледа дали другарите му са се прикрили добре. Ст. Дичев, ЗС II, 43.