избу̀хвам - първо лице, единствено число, сегашно време избу̀хваш - второ лице, единствено число, сегашно време избу̀хва - трето лице, единствено число, минало свършено време избу̀хваме - първо лице, множествено число, сегашно време избу̀хвате - второ лице, множествено число, сегашно време избу̀хват - трето лице, множествено число, сегашно време избу̀хвах - първо лице, единствено число, минало несвършено време избу̀хвахме - първо лице, множествено число, минало несвършено време избу̀хвахте - второ лице, множествено число, минало несвършено време избу̀хваха - трето лице, множествено число, минало несвършено време избу̀хваше - трето лице, единствено число, минало несвършено време избу̀хвай - второ лице, единствено число, повелително наклонение избу̀хвайте - второ лице, множествено число, повелително наклонение избу̀хващ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие избу̀хващия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие избу̀хващият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие избу̀хваща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие избу̀хващата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие избу̀хващо - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие избу̀хващото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие избу̀хващи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие избу̀хващите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие избу̀хвайки - деепричастие избу̀хвал - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие избу̀хвалия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие избу̀хвалият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие избу̀хвала - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие избу̀хвалата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие избу̀хвало - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие избу̀хвалото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие избу̀хвали - множествено число, минало несвършено деятелно причастие избу̀хвалите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие
1 взривявам се - експлодирам - избухвам 2 пламвам (прен.) - избухвам (прен.) - ядосвам се - кипвам (прен.) - изригвам (прен.)
ИЗБУ̀ХВАМ1, -аш, несв.; избу̀хам, -аш, св., непрех. Бухам1 веднъж или няколко пъти; избухтявам1, избухуквам.