избу̀хвам - първо лице, единствено число, сегашно време избу̀хваш - второ лице, единствено число, сегашно време избу̀хва - трето лице, единствено число, минало свършено време избу̀хваме - първо лице, множествено число, сегашно време избу̀хвате - второ лице, множествено число, сегашно време избу̀хват - трето лице, множествено число, сегашно време избу̀хвах - първо лице, единствено число, минало несвършено време избу̀хвахме - първо лице, множествено число, минало несвършено време избу̀хвахте - второ лице, множествено число, минало несвършено време избу̀хваха - трето лице, множествено число, минало несвършено време избу̀хваше - трето лице, единствено число, минало несвършено време избу̀хвай - второ лице, единствено число, повелително наклонение избу̀хвайте - второ лице, множествено число, повелително наклонение избу̀хващ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие избу̀хващия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие избу̀хващият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие избу̀хваща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие избу̀хващата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие избу̀хващо - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие избу̀хващото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие избу̀хващи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие избу̀хващите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие избу̀хвайки - деепричастие избу̀хвал - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие избу̀хвалия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие избу̀хвалият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие избу̀хвала - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие избу̀хвалата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие избу̀хвало - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие избу̀хвалото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие избу̀хвали - множествено число, минало несвършено деятелно причастие избу̀хвалите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие
1 взривявам се - експлодирам - избухвам 2 пламвам (прен.) - избухвам (прен.) - ядосвам се - кипвам (прен.) - изригвам (прен.)
ИЗБУ̀ХВАМ1, -аш, несв.; избу̀хам, -аш, св., непрех. Бухам1 веднъж или няколко пъти; избухтявам1, избухуквам.
Внезапно глас въздуха ням разтресе. Вслушах се: бухалът избуха. Ив. Вазов, Съч. III, 149. Стъмни се съвсем. Далече нейде избуха бухал. П. Бобев, ГЕ, 112. И когато стигна до големия дъб всред поляната в гората, тя се опря на могъщия ствол на дървото, пое си дъх, огледа се боязливо и три пъти като бухал избуха. П. Спасов, ГЛЗЗ, 11.Виж повечеИЗБУ̀ХВАМ2, -аш, несв.; избу̀хна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. 1. За снаряд, бомба, мина или леснозапалимо вещество – със силен трясък, гръм се разпадам или изгарям; взривявам се, експлодирам. Паднаха още няколко мини, две от които избухнаха точно върху билото на могилата. Д. Димов, Т, 615. В много къщи имаше големи количества барут и патрони; всички тия припаси избухваха с трясък. С. Радев, ССБ I, 161. Долетяха нови четири снаряди, но избухнаха сега на петдесетина крачки зад окопа. Оръдейната стрелба продължи още доста време, но все така – снарядите избухваха пред окопа или зад него. Д. Талев, И, 561. В това време първата парашутна бомба падна някъде във върбалака при реката. Но напразно двете момичета чакаха да избухне. Ем. Коралов, ДП, 106. // Гръмвам, трясвам. Изведнъж над пролома избухват оръдейни изстрели. Мл. Исаев, Н, 489.
2. За огън, пламък, пожар – внезапно пламвам, разгорявам се силно. Ще опита да забрави войната! Ще престане да се събужда нощем, облян в пот. Огън, пламъци, които избухват отвред, и пропадане, падане, падане в някаква бездънна пропаст... П. Бобев, К, 83. Като че това не са шрапнели, изригнати из гърлата на далечни оръдия, а безопасни малки огньове, които избухваха и угасваха по разни места из гората. Й. Йовков, Разк. І, 77. Пред входната дупка на канарата избухнал голям пламък и осветил един широк проход навътре. Н. Райнов, КЧ II, 19. Изведнаж Огнянов съзря един голям и нов пожар, който избухна на южната част на града. Ив. Вазов, Съч. ХХІІІ, 168. „Порти да целуна, ще избухне пламък, / либе, отвори ми, или си от камък?“ Π. Κ. Яворов, Съч. І, 42.
3. За природни стихии – проявявам се внезапно, буйно, с голяма сила. Два дена преди да тръгна, небето надвечер се замрачи и страшна буря избухна със силен дъжд, със светкавици. Ив. Вазов, Съч. VIII, 155. Бурята избухна с такава страшна сила, че дори Неджеб се смути и забърка. П. Вежинов, ДБ, 297. Ако в този момент беше избухнал вулкан на Витоша, едва ли би слисал нашите пътници повече отколкото тази сцена. Ал. Константинов, БГ, 95. Изпълни се душата ѝ [на Добра] с черен мрак и в него избухваха светкавици, а кръвта ѝ шумеше, бучеше като придошъл порой. Д. Талев, И, 432–433. Избухна вятър лют издън земя, / светкавици раздраха мрачината / и я изпълниха с ужасен свят. К. Величков, Ад (превод), 29.
4. Прен. За епидемия – проявявам се внезапно и с голяма сила. Освен това дето трябва да се отварят очите на четири, за да не избухне някоя епидемия, те трябва да се справят с най-различни оригинали и характери между двехилядната бригадирска маса. Г. Караславов, ПМ, 91. Между Тоскана и Рим избухва чума. М. Калинков, ГГ, 77. В тези райони избухнала холера, но ужасените мюсюлмани не смеели да напуснат своите махали, за да не станат жертва на нападения. Т. Кюранов, АП, 58.
5. Прен. За война, въстание, стачка и под. – внезапно се проявявам в пълната си сила, започвам да действам с пълна сила. – Моят съвет е да не скиташ повече из Испания. – Защо? – Защото всеки ден може да избухне гражданска война. Д. Димов, ОД, 161. През 1799 – 1814 г. Наполеоновата диктатура, а след това и Реставрацията внасят застой в обществено-политическия живот. Само 16 години по-късно избухва Юлската революция, последвана от Февруарската. Ив. Мирски, ПДЗ, 100. Положението се влошава, когато през есента на 1861 г. в Босна и Херцеговина избухва въстание. Ив. Унджиев, ВЛ, 46. Наближаваше Първи май. Работническата партия усилено се готвеше. Тя искаше да превърне този празник във всенароден протест срещу фашистката тирания, да избухнат масови демонстрации и митинги. Сл. Трънски, Н, 121. През това време македонската вътрешна интелигенция беше разбрала, че трябва да вземе народното дело върху плещите си – и като следствие на това избухна паметната борба между Екзархията и общините. Π. Κ. Яворов, Съч. II, 179–180. В завода избухна стачка.
6. Прен. Изведнъж давам буен израз на силно раздразнение, породено от гняв, недоволство и под. Той [Пешо] започна да става все по-нервен и по-мрачен, често безпричинно избухваше, но никога не отваряше дума за своята голяма вина. П. Вежинов, СО, 170. Беше [мъжът] страшен. Още една минута и щеше да избухне с всичката свирепост на своята първобитна природа. Л. Стоянов, Избр. съч. III, 383. Старата засега мълчи, но дълго няма да продължи търпението ѝ, ще избухне някой ден и ще се хванат за косите. Ем. Станев, ИК III, 90. Киро се изчерви, нещо заигра под лъжичката му, идеше му да избухне, но се въздържа. Г. Караславов, ОХ IV, 54. Някаква струна в мене се скъсва, устните ми се разтреперват и аз избухвам, не смогвам повече да владея нервите си. Др. Асенов, СВ, 8. // Прен. За някаква проява, отношение – изведнъж се проявявам като израз на силно чувство. Между тях отдавна се набираше и се готвеше да избухне една от ония люти и неизкореними вражди в селата, които опълчват едни срещу други цели родове. Й. Йовков, Ж 1945, 14–15. Сякаш че демон някой влезна в телата на актьорите. Всичките ядове, зависти, злъчки на наранени самолюбия, накипели в гърдите им един против други, сега избухнаха в бесен неудържим бой. Ив. Вазов, Съч. IX, 38. Разправията със стария не му направи никакво впечатление. Такива кавги, почти без повод, избухваха често в семейството на Редингота. Д. Димов, Т, 69. Избухна страшен скандал.
7. Прен. С предл. в и в съчет. със същ. със значение за някакво чувство. Изведнъж и с голяма сила започвам да върша действието, което се означава от съществителното: Избухвам в смях – изведнъж започвам силно да се смея. Публиката се разшумя и избухна в гръмлив, неудържим смях. Д. Калфов, Избр. разк., 57. Девойките избухваха в смехове, които отекваха остро и пронизващо. Д. Димов, Т, 388. Избухвам в плач (ридание) – изведнъж започвам силно да плача (да ридая). От някаква съвсем безобидна дума, казана от мъжа ми, избухнах в силен плач. Т. Масалитинова, Т, 1954, кн. 2, 58. Писъците заглъхнаха. Само тук-там избухваха сдържаните ридания на неутешимите майки. Г. Караславов, Избр. съч. I, 359. Избухвам във викове (овации, ръкопляскания) – изведнъж започвам силно да викам (акламирам, ръкопляскам). Младата компания на палубата избухна във викове и смях. К. Константинов, Избр. разк., 174. Публиката се раздвижи и избухна в гръмогласни поздрави и ръкопляскания. Елин Пелин, ЯБЛ, 41. Избухвам в ярост (екзалтация) – изведнъж давам буен израз на обзела ме ярост (екзалтация). Имаше дни, когато старият лихвар пак избухваше в бясна ярост, но все по-бързо се укротяваше. Д. Талев, СК, 40. Буби избухна в някаква неукротима екзалтация на решителност и на жажда за отмъщение едновременно. Св. Минков, РТК, 86.
8. Прен. За смях, плач, викове и под. – изведнъж се проявявам силно и се разнасям като израз на определено чувство. Насядалите в тях деца падаха и се търкаляха из дълбоките преспи; избухваше вълна от викове, смях или плач. Ст. Марков, ДБ, 30. Но тя беше малко поотдалечена, самичка, и не вземаше участие ни в разговора, ни в смеха на момите, който избухваше от време на време висок, силен. Елин Пелин, Съч. III, 48. А децата приближат ли до портата, подприпнат, та да избягат удара. И сполучи ли някое да мине без удар, избухва вик и смях. Т. Влайков, Пр I, 55. Непрекъснато избухваха овации, екваха викове „Долу“ и „Да живее Блокът“. Ем. Станев, ИК I и II, 502. Пак избухна врява и някои от тия общинари, които седяха по-близо до вратата, размахваха сърдито ръце срещу Таки Брашнаров. Д. Талев, ПК, 65.
ИЗБУ̀ХВАМ3, -аш, несв.; избу̀хам, -аш, св., прех. 1. Бухам2, удрям нещо, за да избия, да изтърся от него праха или да го изпера. Ганчо беше взел да избухва чувалите от брашното в голямата слива, но щом разбра каква е работата, хвърли ги пред вратата и се завтече у комшията си да види защо го викат. Ц. Гинчев, ГК, 264. Там, в дъното [на дола], лъщи малко езерце. Жени избухват кълчищни черги. Ст. Даскалов, МЧ, 60.
2. Бухам2 всичко или нещо докрай. На заранта баба Спаса стана рано, избуха маслото и току принесе гърненцето. – Гребни ми една лъжичка, бабо – приклекна внучето ѝ и се заоблизва като коте. Ст. Даскалов, ПЯ, 96.
3. Диал. Изронвам, оронвам нещо на зърна (Н. Геров, РБЯ). избухвам се, избухам се страд.