пла̀мвам - първо лице, единствено число, сегашно време пла̀мваш - второ лице, единствено число, сегашно време пла̀мва - трето лице, единствено число, минало свършено време пла̀мваме - първо лице, множествено число, сегашно време пла̀мвате - второ лице, множествено число, сегашно време пла̀мват - трето лице, множествено число, сегашно време пла̀мвах - първо лице, единствено число, минало несвършено време пла̀мвахме - първо лице, множествено число, минало несвършено време пла̀мвахте - второ лице, множествено число, минало несвършено време пла̀мваха - трето лице, множествено число, минало несвършено време пла̀мваше - трето лице, единствено число, минало несвършено време пла̀мвай - второ лице, единствено число, повелително наклонение пла̀мвайте - второ лице, множествено число, повелително наклонение пла̀мващ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие пла̀мващия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие пла̀мващият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие пла̀мваща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие пла̀мващата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие пла̀мващо - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие пла̀мващото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие пла̀мващи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие пла̀мващите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие пла̀мвайки - деепричастие пла̀мвал - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие пла̀мвалия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие пла̀мвалият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие пла̀мвала - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие пла̀мвалата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие пла̀мвало - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие пла̀мвалото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие пла̀мвали - множествено число, минало несвършено деятелно причастие пла̀мвалите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие
1 запалвам се - пламвам - паля се - възпламенявам се - лумвам 2 пламвам (прен.) - изчервявам се - почервенявам - зачервявам се - поруменявам 3 пламвам (прен.) - избухвам (прен.) - ядосвам се - кипвам (прен.) - изригвам (прен.)
Виж повече
ПЛА̀МВАМ, -аш, несв.; пла̀мна, -еш, мин. св. -ах, св., прех. 1. Изведнъж започвам да горя с пламък, обхваща ме пламък, огън. Пламваше грамадната клада от дебели дърва, пламваха край нея малките огньове и към небето се издигаше огромен огнен език. Ем. Станев, ПЕГ, 117. И досега не мога да си обясня как стана тоя пожар, но предната палуба пламна като факел. П. Вежинов, ДБ, 96. Загърмяха топове, запалиха се пространните тръстики, пламнаха и готовите за жетва жита. Й. Йовков, Разк. II, 88. От куршумите на заптиите пламнал сламеният покрив, а след това и цялата къща. Н. Ферманджиев, РХ, 71. Огънят от клечката попаднал в една от пукнатините и веднага целият барут пламнал. СбЦГМГ, 94. Когато се качихме на балкана и погледнахме: що да видиш? — цял Сопот пламнал! Ив. Вазов, Съч. IХ, 44.
2. Изведнъж издавам светлина; блясвам, заблестявам, светвам, грейвам. Някои запушиха. В полумрака огънчетата от цигарите им ту пламваха, ту угасваха и осветяваха някак тайнствено лицата им. Ив. Мартинов, ПМ, 16. Вляво от светлините на големия град пламваше фарът на Зелени нос, а над него съвсем ниско блещукаше Полярната звезда. Д. Богданов, ТА, 27. Електрическите крушки внезапно пламнаха в зелените шумаци на Царевец и Трапезица. А. Каралийчев, С, 279. Очертанията на селските къщурки се разводняваха бавно в здрача. Прозорчетата им пламваха едно след друго с мъждеещи червеникави светлинки. Д. Димов, Т, 159. Бавно и неусетно започна да се смрачава, по дълбокото и чисто небе пламваха и се рояха хиляди звезди. Г. Караславов, СИ, 234. После пламна светкавицата, бръмна камерата. Боян ослепя за миг и изпита чувството на филмов герой, обграден, преди да бъде арестуван. Т. Монов, СЧ, 112.
3. Прен. За тяло на човек или отделна негова част — изведнъж ме обхваща топлина, започвам да усещам силна топлина, парене. Камен вървеше в тъмното. Краката му пламнаха във вълнените чорапи. М. Грубешлиева, ПП, 67. По-напред ела и се насърбай още от джезвето, нека се запали езикът и гърлото да пламне. Л. Петков, ПЛ, 46. — Не е само Коста, който говори. — Така ли? — попита сепнат Грашев. Почувствува, че главата и гърдите му отново пламнаха, и седна на леглото. Д. Фучеджиев, Р, 302. На осмия ден от запирането му Евгени пламна в треска. Д. Ангелов, ЖС, 520.
4. Прен. За човек, човешко лице — покривам се със силна червенина, руменина под въздействието на силно чувство, обикн. срам, гняв, обида и др.; почервенявам, изчервявам се, зачервявам се. — И, свате, ето, да не карате наша Ружа да работи много. Тя не е свикнала.. Ружа цяла пламна, както седеше на мястото си. Какво приказва тетка ѝ — кога не бе работила Ружа всичко в къщи? Д. Талев, И, 379. Лицето ми пламна. Имам отвратителна способност да се изчервявам, като се смутя. Ст. Христозова, ДТСВ, 83. — Хайде, Надке,.. На надница си дошла! — напомня ми комшийката и ушите ми пламват. Н. Каралиева, ЯЧ, 91. Ето на, пламвам, изчервявам се... Й. Попов, ИЖП, 39.
5. Прен. Обикн. с предл. о т или в. Придобивам ярък цвят, бикн. червен; обагрям се. Сенките на дърветата падаха по-дълги по земята, а леките облачета по синия свод пламваха от алена багра. Ив. Вазов, Съч. ХХVI, 5. Върховете насреща пламнаха червено. Изгряваше слънце. Й. Йовков, СЛ, 185. Снегът се стопи и по най-усойните места земята пламна в зеленина. Г. Марковски, СК, 72. Не само дърветата и големите храсти пламват в червеножълти огнени цветове през есента. Н. Виходцевски, НЕР, 15.
6. Прен. За очи поглед и под. — изпълвам се със силен блясък, светлина, подобна на пламък, искри, огън, предизвикани от силно чувство на любов, омраза, гняв, обида и др.; озарявам, заискрявам, блесвам, грейвам. Пламна гняв в Елицините зеници, пламнаха страните и устните ѝ, та викна тя на Момчил: — Помниш ли, когато дойде подзиме да се прощаваме и аз бях заспала на поляната? А. Дончев, ВР, 179. Графът изви врат, погледът му пламна. Смени рязко посоката. Бл. Димитрова, ПКС, 249. Когато гаврътнаха по няколко чаши от киселото ефтино вино на Странджата, очите пламнаха и думите станаха по-буйни. Ив. Вазов, Съч. VI, 14.
7. Прен. Обзема ме, обхваща ме някакво силно чувство обикн. гняв, обида или вдъхновение; кипвам. Колко много Селвета приличаше на дяда си — също като него бърже пламваше и се засягаше. К. Петканов, ДЧ, 309. Яка жена е тя, ей! И такваз една — гледаш я, смее се, че като пламне! Малее! Огън! Има да те гони тя тебе. Й. Йовков, Б, 14. — Като му се качиш на главата, той не е веке мъж.. — Майко — намеси се Ния, — ти со татко... — Що аз со татко ти! — пламна още повече Султана. — Никогаш не излизам пред него. Д. Талев, ПК, 256. — Аз ли да развържа език? — пламна момчето. — Мене и с бръснач да ме дерат, все едно, пак нищо няма да кажа. П. Вежинов, ЗЧР, 36. Вярно е, че ние все така пламвахме, когато декламирахме „Левски“ или „Паисий“ от „Епопеята“. К. Константинов, ППГ, 133.
8. Прен. За чувство, психическо състояние, мисли и под. — проявявам се силно, буйно; кипвам, лумвам. И пламна у честолюбивия момък желанието да отнеме бащиния си престол и да освободи отечеството си от позора на татарското иго. Ив. Вазов, Съч. ХIV, 59. Ако стане една работа, каквато съм я намислил, може и в Разград... — Че каква работа? — Нещо съм намислил. Любопитството на старицата пламна. Дори и буля ококори сините си очи. К. Калчев, ПИЖ, 97-98. Страхуваше се да мисли [за жена си], защото не можеше да понася тежката мъка .. Тогава с още по-голяма сила в него пламваше и тъгата по загубената родина. П. Вежинов, ДБ, 99. „Пламни, пламни ти в нас, любов гореща, / противо турци да стоим насреща!“ Ив. Вазов, Съч. ХХII, 107.
9. Обикн. за война, бой, битка и под. — проявявам се, протичам с голяма сила, бурно, ожесточено; избухвам, разгарям се. Дойде хабер, че война е пламнала. В. Караманчев, ЧЗ, 17. Селата изведнъж се напълниха с въоръжени турци. Те .. пълнеха догоре железните барутници и по Кашанско пламнаха люти боеве. Ст. Сивриев, ПВ, 115. — Донесъл съм ти ловджийска пушка — каза докторът. — Искам да си извадя билет. Как става това, господа? .. Тогава заговориха за качествата на своите ловджийски кучета и пламна горещ спор. Ем. Станев, ТЦ, 7-8. ● Обр. Най-малкото, което може да причини убиването на султан Абдул Азиза е династическата революция в самия Цариград, а запали ли се Цариград, пламва цяла Турция. Ив. Вазов, Съч. ХVIII, 23. — Яшаре, Яшаре — поклати глава учителят. — Неграмотен човек си, но не си ли чул какво приказват хората? .. Не знаеш ли, че цял свят е пламнал? Бедните бе, такива като теб, са се вдигнали против богатите... Ив. Венков, ХКН, 32.
10. Прен. За болест — появявам се изведнъж и се разпространявам бързо, като придобивам епидемичен характер. Когато пламнеше шарката, суеверните бабички окачваха по дърветата торбички с топли погачи и варени пиленца, за да се укроти лютата баба Шарка. А. Каралийчев, НЗ, 124. — На глухонемия, значи, трябва да се издигне паметник за народополезна културна дейност? — смигна Аврамов и се усмихна с единия крайчец на устата. — Ще му издигнат паметник, ако пламне някоя епидемия, — закани се докторът. — Елате, елате само да видите, какво чудо е вътре при извора. Г. Караславов, СИ, 74. Сега вече се узна, че не само Манчовото шиле се бе разкривуцало. В кооперативните обори и по придворните стопанства шапът бе пламнал. Г. Краев, Ч, 62. // Бивам обхванат от болест, епидемия. Целият град е пламнал от болести, а те — курортен, та курортен. И комари има, и бълхи има, и вятър духа като из фуния... Чудомир, Избр. пр, 207. Утре селото щеше да пламне от страшната болест. Й. Йовков, СЛ, 166.
◊ Пламва ми / пламне ми келя. Разг. Разгневявам се, ядосвам се много. Децата взеха да се оплакват от него [котето], а и на мен ми пламна келя. Мислех си — ще взема да го цапна някой ден. Г. Узунов, НР, 42. Пламва ми / пламне ми кръвта. Разг. 1. Разгневявам се, ядосвам се много.