изга̀свам - първо лице, единствено число, сегашно време изга̀сваш - второ лице, единствено число, сегашно време изга̀сва - трето лице, единствено число, минало свършено време изга̀сваме - първо лице, множествено число, сегашно време изга̀свате - второ лице, множествено число, сегашно време изга̀сват - трето лице, множествено число, сегашно време изга̀свах - първо лице, единствено число, минало несвършено време изга̀свахме - първо лице, множествено число, минало несвършено време изга̀свахте - второ лице, множествено число, минало несвършено време изга̀сваха - трето лице, множествено число, минало несвършено време изга̀сваше - трето лице, единствено число, минало несвършено време изга̀свай - второ лице, единствено число, повелително наклонение изга̀свайте - второ лице, множествено число, повелително наклонение изга̀сващ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие изга̀сващия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие изга̀сващият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие изга̀сваща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие изга̀сващата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие изга̀сващо - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие изга̀сващото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие изга̀сващи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие изга̀сващите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие изга̀свайки - деепричастие изга̀свал - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие изга̀свалия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие изга̀свалият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие изга̀свала - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие изга̀свалата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие изга̀свало - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие изга̀свалото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие изга̀свали - множествено число, минало несвършено деятелно причастие изга̀свалите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие
ИЗГА̀СВАМ1, -аш, несв.; изгàсна, -еш,
мин. св. -ах, св., непрех. 1. За пламък, светлина – преставам да горя или да светя; угасвам. А в това време в къпините лумна пламък и изгасна. Й. Радичков, СР, 26. Натоварват се [група българи] криво-ляво в говеждите вагони и потеглят за столицата. През вагон, през два намерила се по една свещица, но не успява тренът да стигне на Драгоманския проход, свещиците догорели, свещите изгаснали. Ал. Константинов, Съч., 71–72. През затворените му клепачи засия ярка светлина и той се събуди. Ярката светлина започна да изгасва, а вместо нея някъде над него затрептя слаб неподвижен пламък. Ст. Загорчинов, ДП, 50. Жалим те, сино, не жала, / яз ке те скоро прежала, / кога ке гламня от воген изгасне, / тогай ке те яз прежала, / тогай кете яз заборава. Нар. пес., Ст. Веркович, НПМБ, 238–239. // За слънце, звезда – преставам да светя; залязвам. От пресечката се източваха последните златни нишки на слънцето. Още малко и то щеше да изгасне зад бляскавата повърхност на езерото. Д. Добревски, БКН, 7. И за да ги [нивите] обиколим, трябваше да ставаме рано, преди още да са изгаснали звездите. К. Калчев, ПИЖ, 70. Не знам аз дали слънцето изгасна, / не зная дали ослепях. Π. Κ. Яворов, Съч. I, 96. Светиш ли още, / звездице ясна, – / светиш ли още, / или изгасна? Ц. Церковски, Съч. I, 146. l Обр. За ден, нощ и под. Денят изгасваше постепенно и лек дим изплува над снега. Й. Радичков, Вер, 37.Виж повече2. За печка, огнище, газена лампа и под. – престава в мене да гори огън, поради което прекратявам да топля или светя; угасвам. В клуба кафеджийският оджак на Игнат беше изгаснал. Кр. Велков, СБ, 114. Лампата му беше изгаснала, но близо под него светеше отворът на първия хоризонт и по гредите се отразяваше мътен блясък. X. Русев, ПЗ, 144. Димящата борина едва осветяваше горницата и развеселените боляри, а кандилото на Хубавела отдавна беше изгаснало. Ст. Загорчинов, ДП, 134. – Сношка сме госте имале, / та ме йе мама пратила / от изба вино да точа, / та ми фенерът изгасна, / та си съм скути йолела. Нар. пес., СбНУ XXXIX, 104.
3. За прозорец, къща и под. – преставам да бъда осветяван отвътре, ставам тъмен; угасвам. След това вече светваше и стаята на горния етаж, мяркаха се известно време силуети по бялата завеска на прозореца, нечия ръка се пресягаше към нещо и прозорецът изгасваше. Ил. Волен, МДС, 13. Някъде около девет часа селото изгасваше. Δ Домът отсреща изгасна.
4. Разг. За електричество – преставам да действам поради някакво прекъсване на електрическата верига или падане на напрежението; спирам, изключвам, угасвам. По някое време токът изгасна. Петимата се размърдахме, но не мина минута и светна отново. К, 1982, кн. 1 [еа]. В началото на второ действие токът изгасна, а публиката предположи, че това е ексцентрично решение в стила на пиесата.
5. Разг. За двигател с вътрешно горене, електрически апарат, за някакъв уред, машина и под. – прекратявам, спирам да работя; изключвам, угасвам. Ането се пресегна и отново натисна копчето. Телевизора изгасна и настъпи тишина. Зл. Енев, ГП [еа]. На светофара колата ми изгасна.
6. Прен. Поет. За чувство, желание, настроение и под. – намалявам силата си, замирам, постепенно изчезвам; угасвам. Бяха забелязали, че откакто в стопанството дойде Милка, тъгата почна да изгасва. Д. Вълев, Ж, 32–33. Но това чувство горя само няколко часа, а после изгасна, и там, където в душата му се пеняха колебанието и страхът, израсна неспокойна, но страстна решимост. А. Гуляшки, СВ, 119.
7. Прен. Губя силите си; отпадам, изнемощявам, чезна, угасвам. – Ти – думал Насо – върви, пък аз, ако преценя, че съвсем изгасвам, ще си тегля куршума и няма да им се оставя на гадовете нито жив, нито полужив. К. Георгиев, ВБ, 59. // Преставам да съществувам; умирам, угасвам. – Значи отвътре [кръвта] тече и боли. Може и да не спре. Тогава? От постоянния кръвоизлив човек ще изгасне. Това ме ужасява. Не, не искам да умра. П. Михайлов, МП, 123. Призори Лиляна изгасна. Заровиха Лиляна в източната част на гробищата. X. Русев, ПЗ, 203. – Природата си знае своята работа. Тя дава в последните дни на човека опиум. Преди да го прибере, тя постепенно къса земните му впечатления и така човекът изгасва по-безболезнено. Д. Кисьов, Щ, 518. Изгаснал е на траките езика като жарава / на забравен кът. В. Марковски, ПЗ, 68.
8. Прен. Разг. В съчет. с отвл. същ. смях, мъка, завист и под. и предл. от. За означаване на много висока степен в проявата на действието, изразено от съществителното. – Страшен комик! Едва успее да си отвори устата, а представители и публика изгасват от смях. Ал. Константинов, Съч., 132. Като види децата си в това положение, ще изгасне от мъка.
ИЗГА̀СВАМ2, -аш, несв.; изгася̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Изгасявам; изгасям, угасявам, загасявам. – Държиш в ръката си свещ. Нощ, тъмна тъмнина и в тъмнината зад тебе вървят хиляди хора и газят в студените локви. И какво правиш ти, не дигаш ръка да осветиш пътя, а духваш и изгасваш свещта. Д. Немиров, Б, 49. Лягай, че изгасвам лампата! Δ Ако не се прибереш да спиш, изгасвам телевизора! Δ Не изгасвай мотора! изгасвам се, изгася се страд.