избъ̀лвам - първо лице, единствено число, сегашно време избъ̀лваш - второ лице, единствено число, сегашно време избъ̀лва - трето лице, единствено число, минало свършено време избъ̀лваме - първо лице, множествено число, сегашно време избъ̀лвате - второ лице, множествено число, сегашно време избъ̀лват - трето лице, множествено число, сегашно време избъ̀лвах - първо лице, единствено число, минало несвършено време избъ̀лвахме - първо лице, множествено число, минало несвършено време избъ̀лвахте - второ лице, множествено число, минало несвършено време избъ̀лваха - трето лице, множествено число, минало несвършено време избъ̀лваше - трето лице, единствено число, минало несвършено време избъ̀лвай - второ лице, единствено число, повелително наклонение избъ̀лвайте - второ лице, множествено число, повелително наклонение избъ̀лвал - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие избъ̀лвалия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие избъ̀лвалият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие избъ̀лвала - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие избъ̀лвалата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие избъ̀лвало - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие избъ̀лвалото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие избъ̀лвали - множествено число, минало несвършено деятелно причастие избъ̀лвалите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие избъ̀лван - единствено число, мъжки род, нечленувано, страдателно причастие избъ̀лвания - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, страдателно причастие избъ̀лваният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, страдателно причастие избъ̀лвана - единствено число, женски род, нечленувано, страдателно причастие избъ̀лваната - единствено число, женски род, членувано, страдателно причастие избъ̀лвано - единствено число, среден род, нечленувано, страдателно причастие избъ̀лваното - единствено число, среден род, членувано, страдателно причастие избъ̀лвани - множествено число, нечленувано, страдателно причастие избъ̀лваните - множествено число, членувано, страдателно причастие
- 1. избълвам
- - Да (ще) си избълваш червата
Виж повече- - Надула се бълха да избълва слива
- - И червата си, избълвах
ИЗБЪ̀ЛВАМ, -аш,
мин. св. -ах, св. и несв., прех. Бълвам изцяло, докрай; блъввам. Така ми се догади, че бих избълвал чая, ако не знаех, че това ми е храната за целия ден. Б. Райнов, ДВ, 127. „Все малки – си дума Велчо. Ама и голямата риба не стои на плиткото. Пък и ако хапне биле, спуща се на дълбоко в студената вода и го избълва.“ Тъй бе чувал от майстори си. П. Тодоров, И II, 46. Кооператорите мъкнеха слама от купчините, които беше избълвал комбайнът, и засипваха житото. Ст. Даскалов, СЛ, 199. Касабов, след като избълва на един дъх възмущението си, се поуспокои, но още дишаше тежко. Ем. Манов, ДСР, 244. – Няма ли други [доброволци]?Мичкин се приготви да избълва водопад от гневни псувни. Д. Димов, Т, 612. избълвам се страд.Виж повече◊ Да (ще) си избълваш червата. 1. Повръщам много, всичко. Бирата ми е противна да я гледам, се ми се бълва, като видя бира (тая вечер щях да си избълвам червата). Ал. Балабанов, П, 57. 2. За изразяване на неприятно чувство от нещо много противно, гнусно, неприятно. Надула се бълха да избълва слива. Ирон. За човек, който иска да извърши нещо, което не е по силите му.