изхвъ̀рлям - първо лице, единствено число, сегашно време изхвъ̀рляш - второ лице, единствено число, сегашно време изхвъ̀рля - трето лице, единствено число, минало свършено време изхвъ̀рляме - първо лице, множествено число, сегашно време изхвъ̀рляте - второ лице, множествено число, сегашно време изхвъ̀рлят - трето лице, множествено число, сегашно време изхвъ̀рлях - първо лице, единствено число, минало несвършено време изхвъ̀рляхме - първо лице, множествено число, минало несвършено време изхвъ̀рляхте - второ лице, множествено число, минало несвършено време изхвъ̀рляха - трето лице, множествено число, минало несвършено време изхвъ̀рляше - трето лице, единствено число, минало несвършено време изхвъ̀рляй - второ лице, единствено число, повелително наклонение изхвъ̀рляйте - второ лице, множествено число, повелително наклонение изхвъ̀рлящ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие изхвъ̀рлящия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие изхвъ̀рлящият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие изхвъ̀рляща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие изхвъ̀рлящата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие изхвъ̀рлящо - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие изхвъ̀рлящото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие изхвъ̀рлящи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие изхвъ̀рлящите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие изхвъ̀рляйки - деепричастие изхвъ̀рлял - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие изхвъ̀рлялия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие изхвъ̀рлялият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие изхвъ̀рляла - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие изхвъ̀рлялата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие изхвъ̀рляло - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие изхвъ̀рлялото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие изхвъ̀рляли - множествено число, минало несвършено деятелно причастие изхвъ̀рлялите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие изхвъ̀рлян - единствено число, мъжки род, нечленувано, страдателно причастие изхвъ̀рляния - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, страдателно причастие изхвъ̀рляният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, страдателно причастие изхвъ̀рляна - единствено число, женски род, нечленувано, страдателно причастие изхвъ̀рляната - единствено число, женски род, членувано, страдателно причастие изхвъ̀рляно - единствено число, среден род, нечленувано, страдателно причастие изхвъ̀рляното - единствено число, среден род, членувано, страдателно причастие изхвъ̀рляни - множествено число, нечленувано, страдателно причастие изхвъ̀рляните - множествено число, членувано, страдателно причастие
ИЗХВЪ̀РЛЯМ, -яш, несв.; изхвъ̀рля, -иш,
мин. св. -их, св., прех. 1. Хвърлям нещо навън от мястото, където се намира, обикн. със сила. – Тази сутрин вълните са изхвърлили трупа на един наш войник, намушкан с нож и хвърлен в морето. Д. Димов, Т, 515. Копитата на силното животно изтрополяха по настилката, изхвърлиха пясък към задницата на автомобила. З. Сребров, Избр. разк., 53. Последната степен на ракетата, след като е получила предвидената скорост, е изхвърлила автоматическата междупланетна станция в необходимата орбита. ВН, 1959, бр. 2525, 1. Обр. Метрото гълта и изхвърля навън стотици хиляди хора. А. Каралийчев, С, 85. // Изблъсквам, отхвърлям. Хаджи Евтим видя, че трите улици, които извождаха на мегдана пред конака, бяха запазени от войска, а портата на конака – широко разтворена – за да приеме конарците. Тълпата им рукна безредно към нея с въодушевени викове и изхвърли стареца настрана. Ив. Вазов, Съч. XXV, 192. – Врагът е разбит, но ние трябва да го гоним и преследваме докрай! Ние трябва да го изхвърлим пак зад реката. Ив. Мартинов, ДТ, 252.Виж повече2. Хвърлям определено количество от нещо или всичко докрай. Най-после Галунка излиза с решетото. За миг всички кокошки са около нея – притискат се, шумят. Като изхвърля просото, Галунка стои между тях, като че ги брои или си мисли нещо. Й. Йовков, АМГ, 200. Тоя ден не изкараха стадата на паша. Калитко нахрани, подреди овцете и изхвърли от кошарата купчината тор. Ив. Хаджимарчев, ОК, 22.
3. Хвърлям, махам нещо отнякъде, защото не ми трябва или защото ми пречи. – Па телето какво стори, бае Славчо? – Какво ще го сторя? Умря. Изхвърлихме го на кучетата. Т. Влайков, Съч. ІІІ, 216. Животните отказаха да вървят. Тогава Кирчо извади ножа си и ги закла, изхвърли червата им, за да бъдат по-леки, и ги завърза за един кол. К. Ламбрев, СП, 219. Носи, носи чувалите, изпоти се и отиде, та седне на камъка – един вехт воденичен камък сме изхвърлили там вътре. На него сяда. Й. Йовков, А, 109. Обр. Една ръка изхвърля на боклука / идилиите с синьото небе. Н. Вапцаров, Избр. ст, 1946, 20.
4. Разш. Обикн. с предл. οт. Махам, отстранявам, изоставям нещо. Стефан Богориди отстъпи първия кат на къщата си за българска църква и там Иларион Макариополски през 1860 година за първи път изхвърли името на гръцкия патриарх от църковната служба. А. Каралийчев, С, 35. Той вече бе изхвърлил гръцкото четмо от своето училище и диреше български книги. Д. Немиров, Б, 141. Въобще, кажете правилото, какво става с десетичното число, ако му изхвърлим десетичната точка? К. Кърджиев, А, 20. О, ще изхвърля ли из своето сърце / тъжовний спомен, що на старец ме направи? К. Христов, Избр. ст, 101. Изхвърлям от учебната програма два предмета. Δ Изхвърлям една поема от стихосбирката си.
5. Обикн. с предл. οт. Изгонвам, изпъждам насилствено някого от жилище, помещение, в което се намира, живее и под. Фабрикантът успя да изхвърли квартирантите от първия етаж и сега там щяха да живеят младоженците. М. Грубешлиева, ПИУ, 243. – Мълчи! – изрева Редингота. – Достатъчно съм мълчал. – Ще те изхвърля от къщи! – Аз и без това си отивам. Д. Димов, Т, 68. Та така постъпват неприятели с неприятели: хемен, додето си работиш, цапардосат те по главата и те изхвърлят от дюкяна, от който си издържал царщината и си хранил челяд. Ст. Чилингиров, ХНН, 86. Когато баща му биваше пиян, Павел трепереше от гняв и ненавист и често пъти го изхвърляше из кръчмата и го биеше, без да може някой да се разправи с него. Елин Пелин, Съч. I, 24. В тях [общинските жилища] живеят безработни или семейства с ниски доходи. Тук хората били поне спокойни, че няма, както в частните жилища, да ги изхвърлят, ако не си платят навреме наема. Г. Белев, КВА, 184.
6. Отстранявам някого от работата му или от някаква друга негова дейност; уволнявам. – Ти колко работници имаш сега в тютюневата фабрика? – запита го внезапно приятелят му. – Защо? Останали са триста само. Ще изхвърля някои от тях. Хр. Радевски, Избр. пр III, 84. – На онзи разбойник вече му стъпихме на шията, а? Виж, тия дни свиквай съвета, че да го изхвърлим от подпредседателското място. Ст. Марков, ДБ, 328. – Тогава ти няма да бъдеш никакъв съдия. И дори да станеш, ще те изхвърлят още на втория ден. Б. Райнов, ДВ, 152. – Ако утре не докараш кравата, ще те изхвърлим от стопанството! – рече, да я сплаши Ралчо. Ст. Даскалов, СЛ, 12.
7. Οстар. Изстрелвам. Ядосваха се [въстаниците] само на старите си пушки, които не можеха да изхвърлят куршума по-далеч от триста крачки. Д. Марчевски, ДВ, 185. Полк встъпил в бой. В него имало 4 дружини, в дружина по 4 роти, а в рота по 218 души. Колко патрони изхвърлил полкът в разстояние на 5 минути, ако всякой солдатин в минута изхвърлял 7 патрони? К. Кърджиев, А, 43. изхвърлям се, изхвърля се страд. Всеки бе строил, както е могъл: улица като улица, да има де да се изхвърля сметта и водата да изтича накъм реката по две нечисти вади по краищата. Д. Талев, ЖС, 21. Против нашите другари [социалистите] в провинцията е повдигнат цял кръстоносен поход. По заповед от София насилствено се изхвърлят съчувствующите нам селски кметове. Г. Кирков, Избр. пр I, 38.
ИЗХВЪ̀РЛЯМ СЕ несв.; изхвъ̀рля се св., непрех. 1. Със сила и с бързина изтласквам тялото си в определена посока; отскачам. С часове дремят [крокодилите] неподвижно във водата край водопоищата на дивите животни и щом се появи някоя жертва край брега, светкавично се изхвърлят, сграбчват я с железните си челюсти и я завличат на дъното. Д. Филипов, Г, 10.
2. Прен. Разг. Говоря или твърдя неща, които са силно преувеличени и не отговарят на действителността; изсилвам се. – Цялата гимназия ще посети такова събрание. – Ти, Ради, много се изхвърляш. Нареждането от дирекцията забрави ли? След новогодишната ваканция в гимназиите четоха строго окръжно. Забраняваха на учениците да образуват свои дружества. Ст. Мокрев, ЗИ, 171. С уверена ръка написа: „Ще изработя екземпляр за нуждите на поделението“. Това беше бомба със закъснител. Започнаха неизбежните коментарии. – Ще го направи! – уверяваха ентусиастите. – Ами, изхвърля се! Ще опита месец-два и ще се откаже – възразяваха им скептиците. Н. Караиванова, МИ, 116. Когато отстояваме тезите си – неминуемо преувеличаваме, изхвърляме се! Др. Асенов, И, 88.
◊ Изхвърлям / изхвърля като мръсно коте (парцал) някого. Разг. Пренебр.; Изхвърлям / изхвърля като кирлив фес някого. Диал. Пренебр. Изгонвам, изпъждам безцеремонно, най-позорно някого. Страх ме е от Станкулов! Чувствувам как ме дебне и чака да направя някаква грешка, за да ме изхвърли от гарата като парцал. М. Марчевски, П, 266. Беше директорът. – На вас казвам!... Ако утре ви видя пак, ще заповядам на пазача да ви изхвърли кат парцал!... Борис се усмихна презрително. Д. Димов, Т, 65. Първокласникът, облян в сълзи, се оплакваше на баба си, че учителката го изхвърлила като мръсно коте от часа, защото пак бил без домашно. Изхвърлям / изхвърля на боклука (бунището) някого. Разг. Пренебрегвам, унижавам някого, като го лишавам от възможност да работи или да живее добре. Умря Беднотията, а името му остана и изтика той всички чорбаджии, изтика и него, Чибура, изхвърли го на бунището. Г. Караславов, Избр. съч. ІІ, 393. Изхвърлям / изхвърля на пътя (улицата) някого. Разг. 1. Изгонвам някого от жилището му. От известно време взеха и за къщата да ме коткат да я припиша на Вики. – Ако си луд, припиши я! – сряза го Филип. – А, ще я припиша! Луд съм аз! Да ме изхвърлят на пътя. Че ни насам, ни натам. К. Калчев, СТ, 62. 2. Изпъждам от работа някого; уволнявам. Поради голямата финансова криза стотици фабрики и заводи затварят вратите си и изхвърлят на улицата хиляди, милиони мъже и жени. Ал. Бабек, МЕ, 228. Да се търси работа беше немислимо: всеки ден от всички банки и фабрики се изхвърляха на улицата хиляди хора. Г. Райчев, Избр. съч. ІІ, 179. Изхвърлям се / изхвърля се нависоко. Разг. 1. Надувам се, големея се. 2. Имам големи претенции, искам много, без да се съобразявам с действителността. Изхвърлям си парите на улицата. Разг. Харча безразсъдно, харча за излишни, ненужни неща.