разка̀рвам - първо лице, единствено число, сегашно време разка̀рваш - второ лице, единствено число, сегашно време разка̀рва - трето лице, единствено число, минало свършено време разка̀рваме - първо лице, множествено число, сегашно време разка̀рвате - второ лице, множествено число, сегашно време разка̀рват - трето лице, множествено число, сегашно време разка̀рвах - първо лице, единствено число, минало несвършено време разка̀рвахме - първо лице, множествено число, минало несвършено време разка̀рвахте - второ лице, множествено число, минало несвършено време разка̀рваха - трето лице, множествено число, минало несвършено време разка̀рваше - трето лице, единствено число, минало несвършено време разка̀рвай - второ лице, единствено число, повелително наклонение разка̀рвайте - второ лице, множествено число, повелително наклонение разка̀рващ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие разка̀рващия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие разка̀рващият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие разка̀рваща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие разка̀рващата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие разка̀рващо - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие разка̀рващото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие разка̀рващи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие разка̀рващите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие разка̀рвайки - деепричастие разка̀рвал - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие разка̀рвалия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие разка̀рвалият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие разка̀рвала - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие разка̀рвалата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие разка̀рвало - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие разка̀рвалото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие разка̀рвали - множествено число, минало несвършено деятелно причастие разка̀рвалите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие разка̀рван - единствено число, мъжки род, нечленувано, страдателно причастие разка̀рвания - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, страдателно причастие разка̀рваният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, страдателно причастие разка̀рвана - единствено число, женски род, нечленувано, страдателно причастие разка̀рваната - единствено число, женски род, членувано, страдателно причастие разка̀рвано - единствено число, среден род, нечленувано, страдателно причастие разка̀рваното - единствено число, среден род, членувано, страдателно причастие разка̀рвани - множествено число, нечленувано, страдателно причастие разка̀рваните - множествено число, членувано, страдателно причастие
РАЗКА̀РВАМ, -аш, несв.; разка̀рам, -аш, св., прех. 1. Карам, доставям предмети, стоки последователно на различни места с превозно средство; разнасям.
С него се познавахме от преди петнайсет години. Той разкарваше фиданки с едно муле, пък аз залесявах на Персенк. Н. Хайтов, ПП, 104. Разкривени каруци цял ден тракат по уличките и разкарват стоки от пристанището до фабриката и пазара. Ив. Мирски, ПДЗ, 144. Не е осигурен бензин за вършитбата. От необходимите 60 000 литра за извършване на жътвата има 21 000 литра, но и за тях няма варели да ги разкарат по вършачките. ОФ, 1950, бр. 168, 1. Разкарвам въглища по домовете.Виж повече2. Карам, откарвам с превозно средство хора последователно на различни места. Снощи жената имаше рожден ден, дойдоха ми приятели, хапнахме, пийнахме. Към дванайсет рекох да ги разкарам по домовете им, а „Опелът“ направи засечка, отказа. Ем. Манов, В, 51.
3. Водя, развеждам някого от едно място на друго. А аз тука малко ли ги разкарвах по боянски черкви и пловдивски тепета. Пък и къде ли още не съм ги разкарвал. М. Грубешлиева, ПИУ, 178. Разбрахме ние, че пак ще го разкарват по лагери и затвори. Др. Асенов, СВ, 156. Той си мислел, че „Зил“-ът е някаква бричка, която може да го разкарва по стадионите. К. Калчев, ДНГ, 13. // Водя, развеждам някого в различни посоки. Разкараха го сутринта във файтон из пловдивските улици и за посмешище бяха турили при него някаква мома. Ив. Вазов, Съч. ХVII, 151. После го разкарайте насам-нататък, да се обърка. Й. Йовков, Разк. I, 177. Скоро започна да ми се струва, че проклетникът нарочно ме върти и разкарва в различни посоки, за да не разбера къде отиваме. А. Дончев, ВР, 135.
4. Водя животно насам-натам да се раздвижи; разхождам, развеждам1. Милана повика Ради да разкара кравата. Ст. Мокрев, ЗИ, 200. Хайде, хайде, разкарай вола да походи, не го оставяй да седи. Й. Йовков, АМГ, 100.
5. Прен. Разг. Карам, принуждавам някого да прави нещо няколко пъти, без да е необходимо; разигравам. А през това време Бенко наблюдаваше с болка на сърце как „възпитаното“ господарче се забавляваше със слугите, .. разкарваше ги по няколко пъти до кухнята за най-малката дреболия. Ту млякото му било топло или пък студено, ту маслото имало дъх. Ал. Бабек, МЕ, 222. Кумю смяташе Ленко за слуга, разкарваше го за щяло и не щяло до село, караше го да му донася храна, да му купува вино, да му търси цигари. Г. Караславов, Избр. съч. VI, 181. — Само ви разкарват с тия писма. Кажете на тоя, който ги праща, че не обичам да пиша, пък и няма смисъл. Ем. Станев, ИК III и IV, 365. Цял месец ме разкарват по разни институции, за да извадя документи и да регистрирам фирмата.
6. Прен. Разг. Грубо. Правя някой да напусне, принуждавам някого да се махне от мястото, където се намира, защото присъствието му не е желателно; изгонвам, изпъждам. — Господин подпоручик, иска да влезе при вас някакъв доктор. Опитах се да го разкарам, ама изглежда го стяга чепикът. В. Нешков, Н, 264. // Прен. Разг. Грубо. Уволнявам някого от службата му; изгонвам. В този момент заслужилата артистка Минева се изправи и със зло лице се обърна към него [директора]: — Трябва всички да уволниш! Да разкараш от тук тази пасмина! Ч. Шинов, БС, 26.
7. Прен. Разг. Грубо. Премествам, занасям на друго място нещо, за да го няма, да не се вижда или за да не пречи; махам2. — Да разкараш тия книги от масата. Δ — Разкарай таратайката си от паркинга и повече да не съм те видял тука!
8. За вятър, въздушно течение — разнасям, разсейвам нещо. — Това са само леки облаци! — каза тя. — Вятърът ще ги разкара до утре! Д. Калфов, Избр. разк., 260. Отвори прозореца! Течението ще разкара мръсния въздух.
9. Прен. Разг. Правя да премине, премахвам неприятно чувство, усещане и под. — Добре, че [крадците] са оставили ракията. Тя ще ти разкара уплахата и ще дойдеш на себе си. К. Петканов, МЗК, 167. Плетенето на шапки .. е любимото занятие на всички арестанти в турските затвори, които, .., убиват с него времето и разкарват тежката и убийствена досада на еднообразния тъмничен живот. К. Величков, ПССъч. I, 72. Пъшка, върти се, задушава се вече сред тия дебели стени. Да ѝ е хладовинка сега, да я лъхне оня тих селски ветрец, да ѝ разкара всичката тегота... Ст. Даскалов, СД, 203. Натискам по-силно газта, за да разкарам нервната тръпка по тялото си, и мерцедесът поема стремително по пътя край смълчаната равнина. Б. Райнов, НН, 470. Щом я заболеше гърло, пийваше една-две греяни ракийки да разкара стягането и кашлицата. разкарвам се, разкарам се страд.
РАЗКА̀РВАМ СЕ несв.; разка̀рам се св., непрех. 1. Движа се безцелно в различни посоки, ходя на различни места; разхождам се, шляя се. Разкарах се малко, позяпах пеперудите около уличната лампа. Д. Цончев, М, 160. Това е живот. .. По цели седмици пътуваш, разкарваш се насам-натам. Ст. Стратиев, СВМ, 62. Разкарва се насам-натам с един мотоциклет. К. Калчев, СТ, 113. // Ходя насам-натам, местя се от едно място на друго, обикн. поради някакво силно душевно напрежение, безпокойство и под. Разкарвам се като маймуна от кухнята до балкона. К. Калчев, ДНГ, 121. Докато чакаше резултата от биопсията на детето, тя се разкарваше нервно из парка на болницата без мисъл в главата си.
2. Прен. Разг. Ходя напразно много пъти някъде, без да свърша работа. Всеки ден се разкарвам до общината, но нищо не мога да уредя.
3. Прен. Разг. Грубо. Напускам мястото, където съм; махам се. На сега е дошъл агентът, а нямам пукнат грош, та се скрих, докато се разкара от село. Ст, 1968, бр. 1178, 2. Тези цветя затова ли съм ги садил тука, да ги тъпчете? Я се разкарайте! Идете да се биете на паважа, че там няма нищо за смачкване. Ст, 1966, бр. 1039, 1.
4. Прен. Разг. За неприятно чувство, усещане и под. — преминавам. Излезе да се поразходи из двора, дано му се разкара теготата. Т. Влайков, Съч. III. 305.
◊ Разкарвам се / разкарам се от главата на някого. Разг. Грубо. Освобождавам някого от присъствието си, преставам да безпокоя някого, да досаждам, да преча на някого или да му създавам грижи. — Кажи на брат си да се разкара от главата ми — рязко нареди тя. Е. Чизмарова, МОС (превод) [еа]. Разкарай ми се от главата. Разг. Грубо. Освободи ме от присъствието си, престани да ме безпокоиш, да ми досаждаш, да ми пречиш или да ми създаваш грижи. — Алексов, къде съм? — Между небето и земята, Русев. Почистих каквото можах. — Благодаря ти, Алексов. Какъв край. На банкетче прилича. — Я ми се разкарай от главата. Р. Сугарев, СС, 118.