извиня̀вам - първо лице, единствено число, сегашно време извиня̀ваш - второ лице, единствено число, сегашно време извиня̀ва - трето лице, единствено число, минало свършено време извиня̀ваме - първо лице, множествено число, сегашно време извиня̀вате - второ лице, множествено число, сегашно време извиня̀ват - трето лице, множествено число, сегашно време извиня̀вах - първо лице, единствено число, минало несвършено време извиня̀вахме - първо лице, множествено число, минало несвършено време извиня̀вахте - второ лице, множествено число, минало несвършено време извиня̀ваха - трето лице, множествено число, минало несвършено време извиня̀ваше - трето лице, единствено число, минало несвършено време извиня̀вай - второ лице, единствено число, повелително наклонение извиня̀вайте - второ лице, множествено число, повелително наклонение извиня̀ващ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие извиня̀ващия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие извиня̀ващият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие извиня̀ваща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие извиня̀ващата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие извиня̀ващо - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие извиня̀ващото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие извиня̀ващи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие извиня̀ващите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие извиня̀вайки - деепричастие извиня̀вал - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие извиня̀валия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие извиня̀валият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие извиня̀вала - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие извиня̀валата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие извиня̀вало - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие извиня̀валото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие извиня̀вали - множествено число, минало несвършено деятелно причастие извиня̀валите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие извиня̀ван - единствено число, мъжки род, нечленувано, страдателно причастие извиня̀вания - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, страдателно причастие извиня̀ваният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, страдателно причастие извиня̀вана - единствено число, женски род, нечленувано, страдателно причастие извиня̀ваната - единствено число, женски род, членувано, страдателно причастие извиня̀вано - единствено число, среден род, нечленувано, страдателно причастие извиня̀ваното - единствено число, среден род, членувано, страдателно причастие извиня̀вани - множествено число, нечленувано, страдателно причастие извиня̀ваните - множествено число, членувано, страдателно причастие
ИЗВИНЯ̀ВАМ, -аш, несв.; извиня̀, -ѝш,
мин. св. -ѝх, св., прех. 1. Разбирам причините, поради които някой е извършил нещо нередно и не го обвинявам; прощавам. Тя знаеше, че за нея ще бъдат всичките сърца, които като нея са любили и страдали, ще я разберат и ще я извинят. Ив. Вазов, Съч. XXVII, 141. И неусетно някак почна да го извинява и дори да го оправдава. Т. Влайков, Съч. III, 309.Виж повече2. Оправдавам някого за постъпката му. – Най-напред трябва да ви кажа, че гостите ми не бяха госпожици, а госпожи. Това донейде ви извинява. Й. Йовков, ЧКГ, 188–189. Зачести по кръчмите. Младата му жена въздишаше, плачеше. Тя смяташе себе си за виновница и го извиняваше винаги с едно и също: – Къща без деца – огън да я гори! К. Петканов, ОБ, 156. И нейна задача в живота станаха децата. За тях тя искаше всичко, с тях тя извиняваше всяка своя прищявка. Ст. Чилингиров, РК, 24–25. – Бунтовете ги правят луди глави, за това и лудости стават – извини Боримечката постъпката на другарите си. Ив. Вазов, Съч. XXV, 200.
3. Обяснявам на някого или го помолвам да разбере причините, поради които някой е извършил нещо нередно. – Направи се на болен тук, и аз ще ида да те извиня пред бея. Ив. Вазов, Съч. XII, 143. – Кой е кметът? – Няма го... излезе... Мръднал е по работа нанякъде – извини го предпазливо секретарят. Г. Караславов, Избр. съч. I, 394.
4. В пов. а) За израз на молба да се получи извинение; прощавай, прощавайте. – Извинете, господин докторе, че ви безпокоя, но аз само за няколко минути дойдох. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 108. – Извинете, господине – казвам му аз със смирено учудване, – аз нямам удоволствието да ви познавам. Ал. Константинов, БГ, 11. – Като дойде до черпня – извинявай, казва, друг път ще се съберем по-задълго. Св. Минков, РТК, 134–135. – Извинявайте, че се увлякох, господа. Елин Пелин, Съч. IV, 229. б) За израз на учтиво несъгласие. Слушах, слушах, па като ми кипна келя. Може да са богати, културни, ама тия тънки сметки – да извиняваш! Не са ми по сърце! Др. Асенов, СВ, 79. – Падат ни се по пет крони, а той дума: три! Да ме извини, моите очи не ме лъжат! Г. Караславов, Избр. съч. VIII, 28. – Вземи цялата меджидия, да купиш нещо за децата. Браздите по челото на майстора станаха по-дълбоки, веждите му се съединиха, бухнаха. – Извинявай, господин Поленаков, но зааде пари не вземам. Д. Спространов, С, 69. извинявам се, извиня се I. Страд. от извинявам в 1 и 2 знач. Можеше и туй да се извини, ще речете вий, с бързината на тръгването му. Ал. Константинов, БГ, 21. II. Възвр. от извинявам във 2 знач. – И казват някои, че у нас нямало крайна сиромашия: навярно това се казва, за да се извиним, задето няма и милосърдие – забеляза Цанко. Ив. Вазов, Съч. VII, 118.
ИЗВИНЯ̀ВАМ СЕ несв.; извиня̀ се св., непрех. Искам извинение, моля за извинение. Госпожа Лозева се извини, като казваше, че човек всякога може да сбърка. Й. Йовков, ПК, 120. От дете не обичам да се извинявам, когато се чувствувам права. Ст. Христозова, ДТСВ, 8. Държа да ви се извиня по-скоро за една моя постъпка, която вие навярно сте счели за невежливост. Ив. Вазов, ПЕМ, 23. Той нарочно остана след работното време, та при сгоден случай да се извини на управителя за вчерашното си грубо държание. Д. Ангелов, ЖС, 497. – Всъщност аз реших да набера тия череши за него... Много се извинявам, но ми се иска да го посрещнем с нещо. К. Калчев, ПИЖ, 149–150. Съжалявайки за мигновеното си злорадство, което го разсея, секретарят прочете стенограмата. Борис му посочи сухо две грешки. – Извинявам се!... Простете!... – жалко измънка секретарят. Д. Димов, Т, 122. – Даже не козируваш. – Извинявам се... Л. Стоянов, X, 153.