извращѐние - единствено число, нечленувано извращѐнието - единствено число, членувано извращѐния - множествено число, нечленувано извращѐнията - множествено число, членувано
1 изкривяване (разг.) - извращение - изопачаване - преиначаване 2 ненормалност - анормалност - извращение (книж.) - извратеност - противоестественост - патологичност (книж.) - перверзност (книж.) - перверзия (книж.)
ИЗВРАЩЀНИЕ, мн. -ия, ср. 1. Противоестествено, болезнено отклонение от нормалната физиология или нравственост; извратеност.
Като рев на далечна река бучеше сега градът. Писъци на отчаяние и страх, радостен смях и зъл хохот зовяха. Зовяха към земята, към нейната радост и отчаяние, към всички наслади и всички извращения, към жертва и жестокост. К. Константинов, ПЗ, 158–159. Сексуални извращения.Виж повече2. Действие, което се отклонява от общоприетите норми и нравственост. Изобщо „шуробаджанащината“ се оказва извънредно силно детерминираща различните бюрократични извращения и отстъпления от нормите на правото и морала, от елементарните правила на правната и нравствената култура. Е. Маринова, МПО, 121.
3. Лъжливо, неточно обясняване, представяне на нещо; изопачаване. Самият превод изцяло се придържа към това, от което се превежда. А онзи, който го е преписал, веднага е внесъл не само варварства според звуците и много противоречия и извращения в употребата на буквите. К. Костенечки, Съч., 15. При направената проверка на документацията се установиха много, но добре прикрити извращения. // Стесн. Отклонение от установените принципи на дадено учение. Πоследователите на едно учение трябва да се борят за запазване на неговата чистота и да го бранят от извращения.