изопача̀ване - единствено число, нечленувано изопача̀ването - единствено число, членувано изопача̀вания - множествено число, нечленувано изопача̀ванията - множествено число, членувано
ИЗОПАЧА̀ВАНЕ, мн. -ия,
ср. Отгл. същ. от изопачавам и от изопачавам се; преиначаване, изопаченост. – Стига!... – задавено изкрещя Ирина. – А, гневиш се значи!... – произнесе той [Динко] саркастично. – Срещу кого? – Срещу тебе!... Това е чудовищно изопачаване на нещата... Това е завист!... Омраза! Д. Димов, Т, 305. Когато Беба и Буби прекрачват прага на фотографското ателие „Уважавай себе си“, художникът фотограф съобразява мигом каква снимка трябва да им направи, въпреки вроденото му чувство към изопачаване на действителността. Св. Минков, РТК, 137. Изопачаване на фактите.Виж повече